Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 25

— Пет хиляди за начало. Ще доплатя остатъка, ако ми намериш подходяща съпруга.

Златистите точици в кафявите й очи блеснаха ярко, като броката върху детско йо-йо.

— Това е неприемливо. На практика ме принуждаваш да работя без пари.

— Пет хиляди не са малка сума. При това нямаш опит с такива клиенти като мен.

— И все пак ти доведох Гуен.

— Откъде да зная дали тя не е всичко, с което разполагаш? Между това, да се говори за добра игра, и това, да се изиграе наистина, има огромна разлика. — Той прелисти страниците. — Сега топката е у теб.

Анабел грабна листовете и се намръщи, като видя поправките, но накрая сложи подписа си, точно както той очакваше. Хийт също го подписа, после се отпусна на стола и прикова поглед в нея.

— А сега ми дай телефонния номер на Гуен Фелпс. Сам ще уговоря следващата ни среща.

Тя задъвка долната си устна, разкривайки малки бели зъби.

— Първо трябва да проверя дали е съгласна. Това е според споразумението ми с всяка от избраните жени.

— Напълно разумно. Но не съм много притеснен.

Тя извади мобилния си телефон, а той погледна часовника си. Чувстваше се безкрайно уморен. Целия ден бе прекарал в Кливланд и пак трябваше да се отбие за кратко в «Уотъруъркс», за да провери дали не са плъзнали някакви нови слухове за Дийн Робилард. Утре щеше да е зает от сутринта до полунощ. Рано сутринта в петък летеше за Финикс, а през следващата седмица го очакваха пътувания до Тампа и Балтимор. Ако имаше съпруга, багажът му щеше да е винаги стегнат, а като се върне в късен час от поредното пътуване, в хладилника щеше да има нещо по-съществено от бира. Щеше да има и с кого да си поговори за изминалия ден, да се отпусне дотолкова, че да не се срамува от провинциалния си диалект, който се промъкваше в говора му винаги когато бе уморен. Можеше да опре нехайно лакът на масата, докато яде сандвич, или да направи нещо, което според тукашните понятия е неприлично. Но най-вече щеше да има човек до себе си.

— Гуен, Анабел се обажда. Още веднъж ти благодаря, че се съгласи да се срещнеш с Хийт, след като ти се обадих толкова късно. — Тя го измери с многозначителен поглед. Тинкърбел имаше дързостта да го упреква. — Той ме помоли за телефонния ти номер, за да те покани на вечеря — последва още един многозначителен поглед — в «Чарли Тротър».

Идеше му да се разсмее, но запази безстрастно изражение, за да не си навири тя прекалено носа.

Новата му сватовница замълча, докато слушаше отговора на другата жена. Накрая кимна. Хийт извади своя мобилен телефон и провери кой го бе търсил, докато бе разговарял с Гуен. В Денвър още не бе станало девет часът. Имаше време да си поговори с Джамал и да се осведоми за сухожилието под коляното му.

— Да — каза Анабел. — Ще му предам. Благодаря. — Затвори телефона, прибра го в чантата си и сви рамене. — Гуен те е харесала. Но само като приятел. — Хийт онемя. Едва ли не за пръв път в живота си. — Опасявах се, че това може да се случи — продължи тя делово. — Двайсет минути съвсем не са достатъчни, за да се представиш в най-добрата си светлина. — Спортният агент продължаваше да се взира в нея, невярващ на ушите си. — Гуен ме помоли да ти предам най-добрите й пожелания. Смята, че си интересен мъж, и е уверена, че лесно ще си намериш някоя по-подходяща.