Читать «Отвъд» онлайн - страница 213

— Вие сигурно не сте си имали понятие, че един толкова голям отряд бени лам се намира в близост на кладенеца — започна той.

— О, напротив — отвърнах аз.

— Значи, въпреки всичко, е така, както си го помислих. Тавил бен Ахид каза ли ви какво е замислил срещу нас?

— Да.

— Бях пратил двама съгледвачи до кладенеца, които са говорили с вас. За какви ги сметнахте?

— За каквито си бяха, за твои съгледвачи.

— Защо не им дадохте сведения за бени кхалид, с което не само можехте да им отмъстите, но и да се освободите от тях?

— Ние сме честни воини, не издайници. Следваме правилото, че Аллах иска мир, не война между своите деца. Сега сме на път за Свещения град в качеството на поклонници и като такива сме задължени да се оставим да ни води само ръката на миролюбието.

— Да — отбеляза той замислено, — ти изобщо си един Абд ел Мусалаха ^[134].

— Как ти хрумна да ме наречеш така? — попитах учудено.

— Аз знам за вас повече, отколкото си мислите. Има хора, които ми разказаха за вас.

— Мога ли да попитам кои са те?

— На първо място, моите двама разузнавачи. Много ме зарадва, дето не издадохте враговете си. Казвам ви, ако го бяхте сторили, щеше да ви бъде отредена същата съдба като на тях, защото издайникът е вонящ диб ^[135], който трябва да бъде унищожен.

Тук Халеф ме смушка с лакът. Знаех какво има предвид. Той ми беше отправил упрека, че съм бил сдържан спрямо съгледвачите. Сега съзна колко правилно е било това поведение.

Абд ел Дарак продължи:

— Шейхът на бени кхалид вярваше, че ще ни намери неподготвени. Аллах закриля добрите и затъмнява очите на злите. Той отреди навреме да узная начинанието на нашите врагове. Екипирах воините си и потеглих срещу бени кхалид, за да се решат нещата между нас в пустинята и да не пострадат жилищата на мирни хора. Моите съгледвачи ги наблюдаваха отдалеч. Чух, че бени кхалид са потеглили на юг, и ги последвах. Те се бяха върнали оттам, но бяха оставили един мъж за наблюдение, когото ние заловихме. Той ни разказа всичко, което се е случило при кладенеца. Така научихме за вас, за Канс ел Адха, за крадците и битката за него. Съкровището имаше голяма стойност. Реших да му сложа ръка и да ви нападна. Ето защо наредих да ви наблюдават, без вие да имате представа. Бени кхалид също не забелязаха нищо.

— Би хатър-и Худа! (За Бога)! — извика изплашено Кхутаб ага на персийски и продължи после на арабски: — Ето че пак трябва да предам Каис ел Адха!

— Няма да ти се наложи — ухили се шейхът, но дружелюбно. — Та нали вече го имаме.