Читать «Отвъд» онлайн - страница 214

— Да, вързопът е изчезнал.

— Ей там лежи до тахтиревана и заедно с харема на шейха на хаддедихните ще бъде много добре пазен.

— Ще го задържите ли?

Шейхът се направи, че не е чул въпроса, и продължи:

— Абадилах ел Варака, когото наричат Ел Гхани, предприел преди няколко месеца едно пътуване от Мека до Мешхед Али. При това пътуване стигнал до големия град Унайза. С него били синът му, трима други придружители и също един стар човек, когото наричали Ел Мюнеджи, понеже притежавал дарбата на прорицател. Този ясновидец общувал с един ангел, който се казвал Бен Нур и му разкривал всички тайни на живота. Сигурно бил много богат, защото хиляди поклонници го навестявали и не си тръгвали, без да оставят някакъв дар. По същото време в Унайза се намираше един млад воин от вашето племе, за да закупи олово и барут. Казваше се Ибн Курбан ^[136] и беше единственият син на Абу Курбан ^[137], най-богатия мъж на племето. Имаше диамантени пръстени на пръстите и оръжията му бяха украсени със скъпоценни камъни. Когато напуснал с тримата си придружители града, се присъединил към Гхани, защото за известно време пътят му съвпадал с неговия. Но Ибн Курбан не се върна вкъщи, а неговите придружители никой вече не видя. Абу Курбан замина за Унайза да проучи нещата. Там узнал, че изчезналите са тръгнали с Гхани. Пътят водел към Ел Касаб. Той яздил дотам и научил, че нито неговият син, нито Гхани е бил тук, а някакъв млад мъж с трима по-възрастни мъже. Били продали три ездитни и четири товарни камили, много барут, също оръжия, по които се виждало, че са били украсени със скъпоценни камъни — сега изкъртени. Търговецът още притежавал тези оръжия. Две от камилите били още налице и Абу Курбан се убедил, че те са тези на сина му. Младият мъж назовал някакво име, наистина, но можело да се приеме, че си е послужил с фалшиво. Търговецът си спомни само още, че този мъж имал една обикновена и една много гъста, рунтава хаджиб ^[138]. Повече нищо не могъл да каже. Несъмнен факт било, че четиримата бени лам са убити, но кои са били убийците, можело да се предположи, наистина, ала не и да се докаже, преди да бъдат показани на хората, които са ги видели в Ел Касаб.

— О, не — извика Халеф. — Не е необходимо да чакате толкова дълго. Аз още сега знам кои са били.

— Е, кои? — попита шейхът.

— Синът на Гхани има такива вежди. Разликата им е толкова голяма, че веднага ми се наби на очи. Тези чапкъни са откраднали Канс ел Адха. Така може да се очаква, че са извършили и това убийство с цел грабеж. Гхани е останал с мюнеджията да чака, докато другите са отишли в Ел Касаб. Ако и тези двамата са тръгнали с тях, щели са много да облекчат разкриването. Меканците си тръгнаха от нас вчера следобед. Те не може да са се отдалечили много и ако побързаш, вероятно все още ще успееш да ги настигнеш.

Шейх Абу ел Дарак подвикна няколко думи на един от хората си и онзи се отдалечи надясно, където в теснината бе стоял нашият пост. Когато бени лам изчезна, шейхът заговори:

— Ще ви покажа нещо, но трябва известно време да почакате. Междувременно искам да отговоря на един въпрос, който сигурно лежи на устните ви, а именно как е било възможно да ви изненадаме, макар да бяхте поставили трима стражи.