Читать «Отвъд» онлайн - страница 211

Планът беше приведен в изпълнение. Пътят беше бавно и предпазливо изминат и ние достигнахме мястото тъкмо когато се канеше да се стъмни.

Като говоря за последната и предпоследната дюна, имам предвид последните по-значителни височини, не малките, които постепенно ставаха все по-ниски, за да преминат в равната пясъчна пустиня, където камилите ни бяха «газили». Падината добре подхождаше за бивачно място. Височините, между които лежеше, се съединяваха от едната страна, докато от другата се доближаваха толкова, че един страж беше достатъчен.

Днес хаддедихните трябваше да се занимават и с войнишките камили, така че имаха да вършат повече работа отпреди. Що се отнася до персиеца, не можеше и да се мисли да тръгне сам по обратния път за Мешхед Али. Трябваше да остане временно с нас, докато на някой главен път срещнехме керван, към който да може да се присъедини. Беше изключително тих и не участваше в нашия разговор. Когато му бъдеше отправен някой въпрос, отговаряше възможно по-късо, често само с една дума. Това бе толкова очебийно, че попитах за причината за неговата едносричност.

— Моите асакери! — въздъхна той — Само за тях мисля.

— И аз го правя, но можеш ли с това да промениш случилото се?

— Не. Но теб тази история наистина няма защо да те потиска толкова.

— Да не би повече от мен да се чувстваш отговорен?

— Да, защото аз съм виновен за тяхната смърт. Двайсет и един човека пристъпват неподготвени по моя вина към Везните на справедливостта. Тази мисъл е непоносимо тежка.

— Как така ти носиш вината?

— Защото на днешното ти предупреждение обърнах също така малко внимание както на вчерашния ти съвет. Ти каза, че веднага трябва да поема към къщи, а аз въпреки това останах. Ако вчера бяхме потеглили веднага след двубоите, бени кхалид нямаше да имат време да ми подготвят такава засада. Следователно аз нося вината! С каква неимоверна тежина ще ми се стовари това един ден, когато дойде времето да давам отчет!

Упреците, които си отправяше бен насир, за съжаление не бяха безоснователни, но аз казах всичко, което можех, за да му облекча сърцето. Не ми се удаде, както исках.

Бяхме закарали камилите в задната част на падината, където двете възвишения се събираха. Там за тях не беше необходима специална стража. Бивакът ни бе пред тях, така че бяха затворени. За нашата сигурност се изискваха три поста, а именно: по предната, по задната височина, а третият — вдясно, при споменатата вече теснина на падината. Следователно едно изненадващо нападение изглеждаше невъзможно и с това чувство си легнахме навреме, за да сме добре отпочинали на заранта. Заплахата на шейха предполагаше, че утрешният ден ще бъде напрегнат и опасен. Този мъж щеше да направи всичко възможно час по-скоро да изпълни своята клетва.