Читать «Ненаситност» онлайн - страница 8

Но номер едно на Източна седемдесет и трета улица ме накара да спра.

Къщата, в която бях отраснал, беше голяма, построена от баща ми с парите, които бе спечелил, след като бе пристигнал в тази страна от Италия. Имението Веритас представляваше внушителна постройка на три етажа, с широка слънчева веранда, опасваща цялата сграда, и високи, тесни колони, които се издигаха до втория етаж. Беше снабдена с всичкия лукс, който можеше да се достави по време на блокадата на северняците.

Но тази къща — или по-скоро палат — беше огромна. Истински замък, построен от бял варовик, който заемаше почти цялата пресечка. Подредените близо един до друг прозорци на етажите приличаха на бдителни очи. От всеки етаж висяха балкони от ковано желязо, подобни на онези, които красяха дома на Кали в Ню Орлиънс, изсъхнали лози се виеха около металните орнаменти. Имаше дори островърхи кули в европейски стил, украсени с гаргойли.

Колко подобаващо, че къщата, която трябваше да приближа, се пазеше от каменни чудовища.

Изкачих се по стъпалата до гигантската входна врата, изработена от тъмно дърво. Положих нежно момичето върху площадката, вдигнах месинговото чукче и го ударих три пъти. Канех се да се обърна и да се върна в парка, когато масивната врата се отвори със замах, все едно беше обикновена градинска порта. На прага стоеше прислужник. Беше слаб и висок като върлина, облечен в обикновен черен костюм. Двамата се спогледахме за миг, сетне сведохме погледи към момичето върху площадката.

— Господине — извика икономът към някого зад него. Гласът му бе изненадващо спокоен. — Това е госпожица Съдърланд…

Разнесоха се викове и трополене на крака. Почти мигом входът се изпълни с множество хора, всички със загрижени лица.

— Намерих я в парка… — подех.

Не успях да продължа.

Фусти от тежка коприна зашумоляха покрай мен, половин дузина пищящи жени, слуги и мъже се втурнаха навън и се скупчиха около момичето като ято подплашени гъски. Миризмата на човешка кръв стана толкова силна, че ми се зави свят. Богато облечена по-възрастна жена — майката, предположих — тутакси притисна длан към шията на девойката, за да провери пулса й.

— Хенри! Внеси Бриджет вътре!

Икономът я вдигна внимателно и дори не трепна, когато кръвта изцапа кремавата му жилетка. Икономката го последва, докато приемаше заповеди от развълнуваната майка, която разпределяше различни задачи на прислужничките.

— Уинфийлд, изпрати момчето да доведе лекар! Грета да приготви гореща вана. Готвачката да свари агнешки бульон и билкова тинктура! Свалете веднага корсажа й и развържете корсета — Сара, вземи от скрина стари ленени чаршафи и ги нарежи на ивици за превръзки. Лидия, изпрати да извикат Маргарет.

Тълпата се промъкна обратно през вратата, един по един, с изключение на младо момче с къси панталони и кепе, което се изстреля навън. Подметките на обувките му затрополиха отсечено по калдъръма, когато се затича в нощта. Сякаш къщата, след като бе изригнала няколко мига на оживление, семеен сговор и жизненост, сега отново бе всмукала обратно обитателите си в топлото си и закрилническо лоно.