Читать «Ненаситност» онлайн - страница 7

Дори през нощта Ню Йорк пулсираше от живот. Пето Авеню беше осветено от редица весело греещи газени фенери, които придаваха топло, наситено сияние на павираната улица. Мъж и жена се кискаха, наведени близо един до друг, обвили плътно палтата около телата си, за да се предпазят от свирещия порив на вятъра. Вестникарче крещеше водещите заглавия за опожарени фабрики и корупция в градската управа. Сърца биеха във френетична какофония, туптяха и препускаха в бесен ритъм. Вонята на боклук, аромат на парфюми и дори обикновеният мирис на чиста, измита със сапун кожа, се преплитаха в уличния въздух като гъвкавите лиани на кудзуто у дома.

След като се успокоих, се затичах към най-близките сенки отвъд светлината на газените лампи, понесъл на ръце отпуснатото момиче. Пред хотела малко по-нагоре по улицата имаше портиер. Веднага щом разгърна вестника си, се промъкнах колкото се може по-бързо покрай него, доколкото ми позволяваше товарът ми. Разбира се, ако Силата ми беше в пълната си мощ, ако през цялото това време се бях хранил с човешка кръв, много лесно щях да внуша на портиера да забрави, че е видял нещо. Дори нещо повече — можех да изтичам направо към Седемдесет и трета улица, а човешкото око да долови само нещо неясно, профучало край него.

На Шейсет и осма улица се скрих зад един мокър храст, когато един пияница се заклатушка към нас. В малкото пространство между клоните нямаше нищо, което да отвлече вниманието ми от сладкото ухание на девичата кръв. Опитах се да не го вдишвам, проклинайки желанието, което ме подтикваше да разкъсам шията й. Когато пияницата ни отмина, хукнах на север към Шейсет и девета улица, като се молех никой да не ме види и да не спре, за да ме попита за изпадналото в безсъзнание момиче, отпуснато в ръцете ми. Ала в бързината си изритах един камък, който се затъркаля по улицата. Шумът отекна по-силно от изстрел.

Пияницата се извъртя.

— Х-хей? — изфъфли.

Притиснах се към варовиковата стена на голяма къща, като мислено се помолих той да продължи по пътя си. Мъжът се поколеба, озърна се наоколо с по-мътнелите си очи, после се срути върху паважа, като силно изхърка.

Момичето издаде още един стон и се размърда в ръцете ми. Много скоро щеше да се събуди и да осъзнае — несъмнено придружено с висок писък — че е в прегръдките на непознат мъж. Събрах цялата си воля и преброих до десет. После, все едно всички демони на ада ме бяха погнали, хукнах в неравен спринт, без дори да се старая да държа по-нежно товара си. Шейсет и девета улица, Седемдесета… Една заблудена капка от кръвта на момичето изцапа бузата ми. Зад гърба ми отекнаха стъпки. В далечината изцвили кон.

Много скоро се озовахме на Седемдесет и втора улица. Само още една пресечка и щяхме да стигнем. Ще я оставя пред вратата на дома й и ще побягна обратно към…