Читать «Ненаситност» онлайн - страница 24

Илюзията се разсея в мига, в който музиката спря.

— Нека минем покрай танцуващите — помоли се Бриджет. — Искам всички да ни видят!

Задърпа ме към бюфета, където върху дългите маси бе сервирана най-разнообразна екзотична храна. Купи сладолед с чуждестранни плодове, истинско виенско кафе, желирани кремове, тънки резени шоколадов кекс и безброй кристални чаши, пълни с шампанско, за да се преглътнат по-лесно тези творения на кулинарното изкуство. За по-гладните имаше най-различно печено птиче месо: от пъдпъдък до гъше, нарязано на малки деликатни хапки, така че танцьорът да хапне набързо и да се върне на дансинга.

Отново ми се прииска да съм гладен за нормална човешка храна. Но вместо това си взех чаша шампанско.

— Хилда, Хилда — извика Бриджет с доста висок глас, който отекна сред насъбралото се множество. Красиво момиче в розова рокля се извърна от кавалера си и лицето й светна, когато видя Бриджет. Очите й ме огледаха от долу до горе с едно бързо трепване на миглите.

— Това е Стефан Салваторе — представи ме Бриджет. — Този, който ме спаси!

— Мадмоазел — промълвих с лек поклон, поех върховете на пръстите й и ги поднесох към устните си. Бриджет ме възнагради с поглед, в който се четеше нещо средно между раздразнение и удоволствие от моята учтивост.

— Бруклин Бриджи! Кой е приятелят ти? — Елегантен млад мъж с игриви пламъчета в очите и огромна усмивка се приближи до нас. Имаше остър нос и къдрава черна коса; върху страните му се розовееха малки петна, които му придаваха смътния облик на болен от туберкулоза.

— Това е Стефан Салваторе — осведоми го Бриджет също толкова гордо и изразително, както преди малко Хилда. — Той ме спаси, когато бях нападната в парка!

— За мен е удоволствие да се запознаем! Ейбрахам Смит. Можеш да ме наричаш Брам. — Грабна ръката ми и здравата я раздруса. — Било е ужасно лошо от твоя страна да си тръгнеш сама от партито, Бриджи. — Брам размаха пръст към нея и тя се нацупи.

— Бруклин Бриджи? — попитах недоумяващо, докато главата ми леко се въртеше.

— Ами, Бруклин Бридж ще бъде най-големият, най-фантастичният висящ мост, строен някога! — възкликна Брам с блеснали очи. — Никакви фериботи повече, сър. Ще се разхождаме напред и назад през огромната Ийст Ривър!

— О, виж! — изписка Бриджет и посочи по доста невъзпитан и неподходящ за една дама начин. — Ето там са Лидия и обожателят й! Да отидем да поговорим с тях!

Кимнах безпомощно за сбогуване на Хилда и Брам, докато Бриджет ме влачеше към сестра си, стиснала здраво ръката ми.

Италианският граф бе заобиколен от почитатели, включващи и Лидия. Зърнах го бегло, докато приближавахме. Гарвановочерната му коса блестеше, черният му вечерен костюм му стоеше идеално, подчертавайки елегантната му фигура. Движеше ръцете си с небрежна грация, докато разказваше някаква история. Върху ръката му проблесна пръстен.