Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 95
Джеймс Хадли Чейс
— Задоволително. — Извади от джоба си плик. — Тук са снимките и негативите. Вземете ги, а аз ще взема облигациите.
Направихме размяната. Проверих снимките и негативите.
— Колко още копия сте си задържали? — попитах.
— Мистър Крейн… моля ви. Можете напълно да ми вярвате. — Той се усмихна. — Няма копия. Давам ви думата си. Мисис Есекс може да бъде напълно спокойна.
— Ще съжалявате, ако се опитате отново да я изнудвате — рекох, — но това си е ваш проблем.
— Няма да има ново изнудване, мистър Крейн.
— Само ви предупреждавам.
Обърнах се и излязох от стаята. Минах по коридора, качих се в асансьора и слязох долу във фоайето.
Тъкмо слагах плика със снимките в джобчето на сакото си, когато един глас каза тихо:
— Аз ще ги взема, Крейн.
Завъртях се и сърцето ми подскочи.
Уес Джексън стоеше точно зад мен, усмихвайки ми се с усмивката на акула. Протегна дебелата си ръка.
— Представлявам мисис Есекс. Тя ме помоли да взема снимките от вас.
— Ще си ги получи, но от мен.
— Тя предположи, че ще реагирате така. — Подаде ми лист. — Това е пълномощно. — Малките му очички се взираха в лицето ми. — Не желае да ви вижда повече.
Взех листа.
Джек Крейн,
Дайте снимките, получени от изнудвачите, на мистър Джексън. От този момент нататък вече не сте на работа в „Есекс Ентърпрайзис“.
Лейн Есекс
Погледнах втренчено подписа, после — Джексън.
— Значи му е казала?
— Естествено. Никой никога не е успявал да изнудва семейство Есекс. И никой няма да успее. Дайте ми снимките.
Дадох му ги.
— Благодаря. Сега нека да седнем за няколко минутки, Крейн. Нека сложим край на тази отвратителна история. Ще ви бъде интересно. — Той постави дебелата си длан върху ръката ми и ме поведе към креслата, които гледаха към асансьорите. Седна и погледна снимките, после ги сложи в джоба си.
Седнах и аз.
Бях го очаквал и въпреки това краката ми се подкосиха.
— Ще напуснете Перъдайс Сити незабавно — започна Джексън. — И ще постъпите умно, ако никога не се връщате тук. Можете да се смятате за късметлия. Когато обсъждахме вашия случай, мистър Есекс взе предвид, че наистина сте спасили живота на мисис Есекс. Това натежа във ваша полза. Сигурен съм, че ще бъдете достатъчно умен да не казвате на никого за онова, което се случи. Мога да ви уверя, че оттеглихме претенциите си към застрахователната компания за кондора и по този начин направихме заплахата от ново изнудване невъзможна. Другата снимка не означава нищо.
— Те ще се измъкнат с половин милион долара — рекох. — Това умно ли го наричате?
Той се усмихна и сега приличаше на акула повече от всякога.
— Никой не може да се измъкне безнаказано, когато си има работа с мистър Есекс. — Той протегна дебелите си крака. — О! Я погледнете, Крейн. Това ще ви заинтересува.
Една от вратите на асансьорите се отвори. Пам, следвана от Олестрия, излезе във фоайето. Зад тях вървяха двама едри мъжаги и сякаш на челата им беше изписано, че са ченгета.
Лицето на Олестрия беше станало пепеляво на цвят. Пам изглеждаше така, сякаш щеше да припадне. Двамата мъже ги поведоха през фоайето към чакащата отвън кола.