Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 92

Не знаех, но нямах намерение да й го кажа. Нямах търпение да се откача от въдицата им.

— За толкова пари би трябвало да се съгласят — рекох. — За Бога! Това е половин милион!

— Те са в „Хилтън“, нали така каза? Виж дали можеш да се свържеш с тях, Джек. Дай да уредим това.

— Наистина ли го мислиш, Вики? Значи смяташ да им платиш?

— Да. Не мога да натоваря скъпия Лейн, освен със сметката за глупавия му десетмилионен самолет и със съзнанието, че съм се държала като курва, нали? — Тя вдигна рамене. — В края на краищата какво са половин милион долара?

Без да й давам възможност да промени решението си, се обадих в „Хилтън“ и попитах за мистър Олестрия. След известно забавяне мъжки глас рече:

— На телефона е Олестрия.

— Тук е Крейн. Приемаме сделката — казах. — Как ще я уредим?

— Ела при мен в единадесет часа утре — отговори Олестрия и затвори.

— В „Хилтън“ в единадесет часа — предадох на Вики.

— Ще ми трябват два дни, за да приготвя парите. Разбери как трябва да се платят. — Теменужените й очи бяха напълно безизразни. — Сега изчезвай. Трябва да говоря с брокера си. — Тя ми щракна с пръсти. — Прибирай се вкъщи.

Винаги бях имал предчувствието, че рано или късно ще дойде моментът, когато ще ми щрака с пръсти така, както щракаше на другите мъже слуги, но това не ме засягаше. Бях прекалено благодарен, че не бе имало сцена, че щеше да плати и че бъдещето ми не беше в опасност, за да позволя подобна дреболия да ме натъжи.

— Ще ти докладвам — казах, отправяйки се към вратата.

Тя се бе пресегнала за телефона и дори не ме погледна, така че излязох под залязващото слънце, изкарах кадилака от гаража и се върнах в апартамента си.

Знаех, че съществува реална възможност Олестрия да я изцеди отново, но си рекох, че тя беше толкова дяволски богата, че можеше да си позволи да се изръси.

Да… бъдещето отново ми изглеждаше светло.

* * *

На следващата сутрин пристигнах в „Хилтън“ няколко минути преди единадесет. Докато питах на рецепцията за мистър Олестрия, някакъв мъж се блъсна в мен. Веднага се извини и аз си помислих, че е само един непохватен тип, който се бута в хората, и бързо забравих за него, но по-късно щях да си го спомня.

Олестрия ме чакаше в голяма стая с двойно легло и обичайната за „Хилтън“ мебелировка. Пам седеше до прозореца. Не се обърна, когато Олестрия отвори вратата.

— О, мистър Крейн — поздрави ме той, разтегнал устни в змийската си усмивка. — Радвам се да ви видя отново. — Затвори вратата. — Значи тя ще плати?

— Точно така.

— Колко умно от нейна страна. Съгласи се на петстотин хиляди долара?

— Да.

— Е… това е малко неочаквано. Предполагах, че ще се пазари. Както и да е, много задоволително. Искам парите в облигации на приносител.

— Това може да се уреди. Искам снимките и всичките негативи и писмена декларация, че с размяната сделката приключва.

— Разбира се, че ще получите снимките и негативите, но не и декларация.