Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 13

Пам беше облечена с една от онези дълги рокли, които стигат до петите, прихваната в кръста със сребърен колан със змийска глава. Изглеждаше страхотно. Метр д’отелът се втурна към нея, усмихвайки се широко с една от онези дружелюбни усмивки, които хората като него пазеха само за своите любимци. Тя му каза нещо, което не чух, и с махване на ръката той ни поведе към една маса за двама в дъното на ресторанта с разкошни плюшени столове и с изглед към цялото заведение.

— За мен е удоволствие, мис Озбърн — рече той, издърпвайки за нея стол. — Шампанско? — Мене дори не погледна.

Тя седна и му се усмихна.

— Чудесно, Хенри.

— Мога ли да се погрижа за вечерята ви? — Беше се привел към нея и долавях мириса на афтършейва му.

— Дайте менюто — рекох — и уиски с лед за мен.

Главата му бавно се завъртя и той ме погледна. Очите му се плъзнаха по малко износения ми летен костюм и в погледа му се появи болезнено изражение, което ми каза така, както нищо друго не би могло, че съм господин Никой.

— Нека оставим това на Хенри — рече твърдо Пам. — Той си знае работата.

Изкуших се да направя скандал, но разкошната обстановка в ресторанта и враждебното изражение на този дебел мъж ме изплашиха. Предадох се.

— Добре… Да го оставим на Хенри.

Последва пауза, после Хенри се отдалечи, за да посрещне една група от шестима клиенти.

— И с него ли се чукаш? — попитах.

Тя се изкиска.

— Само веднъж, но все още му държи влага. Това е единственият ресторант в този град, където ям безплатно… а това включва и теб.

Отдъхнах си. От обстановката си бях направил извода, че парите няма да ми стигнат, за да уредя сметката. Погледнах я не без възхищение.

— Добре се справяш, малката.

— Можеш да си сигурен. — И като се приведе напред и сложи хладната си ръка върху моята, тя додаде: — Хенри се страхува от мен. Жена му е ревнива и той си въобразява, че ще започна да го изнудвам.

— И ти, разбира се, нямаш нищо против.

Питиетата пристигнаха. Заедно с тях ни поднесоха малки топли ордьоври. Около нас закръжиха двама келнери. Ресторантът започна да се пълни.

— Ама че местенце. — Огледах се. — Кой знае колко би се изръсил човек, ако Хенри не уреждаше сметката.

— Е, така е.

Пристигна келнерът, който сервираше виното, с бутилка „Сансер“1, сложена в купа лед. Поклони се на Пам, която му се усмихна сексапилно. Запитах се дали не се чукаше и с него.

После ни донесоха морски език със сос от скариди и дебели резени омари.

— Сега разбрах на какво се вика живот! — възкликнах, докато набождах на вилицата си парче риба и го поднасях към устата си.

— Мъже! — Пам поклати глава, големите й зелени очи се бяха разширили учудено. — Какво не биха направили за момиче като мен. Номерът, разбира се, е да дадеш малко и да вземеш много. Те или са благодарни, или се страхуват, но и в двата случая печеля.