Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 7

Отчаяните алени отпечатъци от длани на стената бяха езикът на знаците, използван от жертвата: „Пощади ме, помогни ми, не ме забравяй, отмъсти за мен.“

На пода, близо до основата на кревата, лежеше трупът на доктор Уилбър Джесъп, силно размазан и обезобразен.

Обруганата плът действа депресиращо и угнетяващо дори и на тези, които знаят, че тялото е само съд и че есенцията на човек е в духа.

Този свят, който има потенциала да е рай, в действителност е ад преди ада. Чрез нашата надменност и самолюбие сами сме го превърнали в такъв.

Вратата на съседната баня беше полуотворена. Побутнах я с крак.

Макар и затъмнена от изцапания с кръв абажур, светлината от лампата в спалнята не разкри нищо необичайно в банята.

Тъй като си давах сметка, че съм на местопрестъпление, не се докоснах до нищо. Стъпвах внимателно, за да запазя уликите. Някои смятат, че убийството се корени в алчността, но самата алчност рядко мотивира един човек да извърши убийство. За повечето покушения над личността причината, колкото и зловеща да е тя, е една и съща: хората, заслепени от насилие, убиват онези, на които завиждат и на които мечтаят да приличат.

Това не е само голямата трагедия на човешкото съществувание, но и естеството на политическата история на света.

Здравият разум, а не свръхестествена сила, ми подсказа, че в случая убиецът е мечтаел за щастливия брак, на какъвто доктор Джесъп се радваше доскоро. Преди четиринайсет години рентгенологът се беше оженил за Карол Мейкпийс. Бяха родени един за друг.

Карол имаше седемгодишен син, Дани, и доктор Джесъп го осинови.

С Дани бяхме приятели от деца, още от шестгодишни, когато открихме, че имаме общи интереси в картичките с рисунки на чудовища от дъвките. Аз размених с него марсианска стоножка, хранеща се с мозъци, за венериански метанов червей. Това скрепи приятелството ни и даде почва за дългосрочни почти братски взаимоотношения.

Бяхме привлечени един от друг и от факта, че бяхме различни, всеки по свой начин, от другите хора. Аз виждах мъртвите, преди да се пренесат в рая или ада, а Дани имаше остеогенезис имперфекта или чупливи кости.

Неговият и моят живот бяха определени и деформирани от недъзите ни. Моите деформации бяха предимно социални, неговите — повече физически.

Преди година Карол почина от рак. Доктор Джесъп го нямаше също и Дани остана сам.

Излязох от главната спалня и тихо, но забързано, се отправих по коридора към задната част на къщата. Минах покрай две затворени стаи и се насочих към отворената врата, откъдето идваше вторият източник на светлина. Стремях се да не оставям непроверено място.

След като веднъж направих грешката да гледам новините по телевизията, известно време се тревожех някой астероид да не се сблъска със Земята и да не заличи цялата човешка цивилизация в един миг. Журналистката беше казала, че е малко вероятно това да се случи, но не е невъзможно. В края на репортажа тя дори се усмихна.