Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 21

Или може би Дани вече беше мъртъв и подсъзнателно аз не исках да стигна при него, за да не намеря жестоко обезобразения му труп.

По мое искане в 4:04 часа сутринта според часовника на фасадата на Банк ъф Америка шерифът Портър спря и ме остави пред северната страна на Мемориъл Парк в центъра на града.

— Явно не съм в състояние да ви помогна — казах аз.

И преди ми се беше случвало, когато са въвлечени мои близки, към които изпитвам силни лични чувства, дарбата да ме подведе. Може би подобно на мигрената и опиянението емоциите смущават свръхестествените способности.

Дани Джесъп ми беше като роден брат. Обичах го.

Предполагам, че източникът на моя паранормален талант е много по-висш от този на генетичната мутация и затова обяснението за проблемите с функционирането му е много по-сложно и заплетено. Може да се дължи и на обстоятелствата, че тази no-висша сила иска да ме предпази да употребя дадените ми способности за лични интереси или пък да не се възгордявам твърде много.

Ако бях унижен, за да ми се даде урок, то аз си взех поука. Бяха минали няколко дни, откакто секването на моите способности ме беше довело до отчаяние и ме караше да не ставам от леглото, все едно че съм окован в него с вериги.

Когато отворих вратата на колата, за да сляза, шерифът ми каза:

— Сигурен ли си, че не искаш да те закарам до дома?

— Не, благодаря ви, сър. Не ми се спи, зареден съм с енергия и съм гладен. Тъкмо ще закуся в „Грил“.

— Те отварят чак в шест.

Слязох, наведох се и го погледнах в очите.

— Ще поседна в парка и ще нахраня гълъбите.

— В града нямаме гълъби.

— Тогава ще нахраня птеродактилите.

— Кажи си, че ще седнеш и ще мислиш.

— Не, сър, няма. Честна дума.

Затворих вратата и патрулката потегли. Съпроводих я с поглед, докато се скри, влязох в парка, седнах на една пейка и наруших обещанието си.

Осма глава

Всеки от черните стълбове на уличните лампи беше увенчан с по три ярки глобуса.

В центъра на Мемориъл Парк красивата бронзова статуя на трима войници — открита в чест на загиналите във Втората световна война — която обикновено беше ярко осветена, сега беше потънала в мрак. Очевидно някой вандал беше счупил лампата.

Наскоро граждани отправиха искания статуята да бъде махната, защото внушавала милитаристични чувства. Те поискаха Мемориъл Парк да бъде паметник на мирните хора, а не на военните. Предложенията за новите имена на парка варираха от „Ганди“ до „Удроу Уилсън“ и „Ясер Арафат“.

Някой пък даде идея да бъде изработена статуя на Махатма Ганди по модел на актьора Бен Кингсли, изиграл индийския държавник в едноименния филм. Така можеха да поканят и актьора на церемонията по откриването.

В отговор Тери Стомбоу, моя приятелка и собственичка на „Грил“, предложи Брад Пит да позира за статуята на Ганди с надеждата не друг, а той да дойде за церемонията. Това щеше да е голямо събитие за Пико Мундо.

На същата среща на градската общественост Ози Бун се предложи за модел за паметника.