Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 13

Имам цял списък с неща, които не знам как съм успял да извърша. В крайна сметка всичко се свежда до постоянството и упоритостта.

Озовал се в килера, затворих вратата след себе си. В това тясно и тъмно пространство вонеше на някакви отровни химикали, каквито досега не бях помирисвал.

От миризмата на изгорял алуминий ми се повдигна. Никога преди не бях помирисвал изгорял алуминий и затова не знам как го разпознах, но бях сигурен, че е така.

В главата ми пращеше и пукаше, сякаш бях електрически Франкенщайн. Претоварените транзистори бучаха.

Най-вероятно сетивата ми за обоняние и вкус не бяха наред. Тейзърът временно ги беше извадил от строя.

Усетих нещо мокро по брадичката си. Помислих, че е кръв, но установих, че ми текат лигите. При претърсването полицаите нямаше да подминат килера. Бях спечелил само минута-две, за да предупредя шерифа Портър.

Никога преди джобът не ми се е струвал такова сложно устройство. Слагаш неща в него и после ги вадиш.

А сега вече от доста време не можех да си пъхна ръката в джоба на джинсите. Сякаш някой го беше зашил. Щом най-накрая си пъхнах ръката, не можах да я извадя. След неимоверни усилия я извадих, но установих, че не съм извадил мобилния си телефон.

Точно когато странните миризми се смениха от познатите ми аромати на картофи и лук, успях да извадя телефона и го отворих. Още с течащи лиги, но горд със себе си, набрах номера на шерифа.

Ако той лично участваше в претърсването на къщата, най-вероятно щеше да спре, за да вдигне телефона.

— Очаквах да се обадиш — каза Уайът Портър.

— Да, сър, тук съм.

— Звучиш ми смешно.

— На мен не ми е смешно. Уцелиха ме с тейзър.

— Я повтори.

— С тейзър. Лошият ме разтърси с ток.

— Къде си?

— Скрил съм се в килера.

— Това не е добре.

— По-добре е, отколкото да давам обяснения.

Шерифът държи на мен и също се стреми да ме предпази от нещастието на известността.

— Гледката е ужасна — каза той.

— Да, сър.

— Много жалко. Доктор Джесъп беше добър човек. Ти само стой там и чакай.

— Сър, Саймън в момента може би извежда Дани от града.

— Блокирали сме пътищата.

От Пико Мундо можеше да се излезе само по два пътя. По три, ако се брояха и мъртвите.

— Сър, ами ако той отвори вратата на килера?

— Престори се на консерва.

Той затвори и аз прибрах телефона.

Известно време седях в тъмното. Опитвах се да не мисля за опасността, но никога не става така както искам. Сетих се за Дани. Той може би още не беше мъртъв, но където и да се намираше, определено не му беше много комфортно.

Също като майка му природата го беше орисала с нещо, което застрашаваше живота му. Той имаше чупливи кости, майка му — ослепителна красота.

Най-вероятно Саймън Мейкпийс едва ли щеше да е обсебен от мисълта за Карол, ако тя беше грозна или просто хубавка. Едва ли щеше да убие човек заради нея.

Докато тези мисли витаеха в главата ми, аз почувствах, че си имам компания, макар и вратата да си оставаше затворена. Някой положи ръка на рамото ми, но това не ме стресна. Знаех, че новодошлият е доктор Джесъп, мъртъв и неспокоен.