Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 11

Метлата не ми придаваше кой знае какво душевно спокойствие, каквото бих имал, ако държах огнехвъргачка, но беше по-добре от подомиячка и определено с по-страховит вид от четката за бърсане на прах.

Застанах до вратата към кухнята и се приготвих да съборя Саймън, когато влети тук. Той обаче не влетя.

След известно време, което ми се стори достатъчно да се боядисат всички сиви стени в по-весел цвят, но което в действителност не беше по-дълго от петнайсет секунди, погледнах вратата за гаража. После вратата към задния двор. Дали Саймън Мейкпийс вече не беше изкарал Дани от къщата? Може би се намираха в гаража — Саймън зад волана на колата на доктор Джесъп, а Дани завързан и безпомощен на задната седалка.

Или може би сега прекосяваха двора и вървяха към портата. Саймън може би беше пристигнал със собствена кола и я беше паркирал на алеята зад къщата.

Импулсът обаче ме поведе към кухнята.

Светеха само малките лампи над шкафовете, които осветяваха кухненските плотове. Въпреки това видях, че съм сам.

Независимо от зрителните си възприятия, усещах нечие присъствие. Някой сигурно беше клекнал и се криеше от другата страна на централно разположените плотове и печки.

Настръхнал като метлата, която държах, внимателно заобиколих. Гумените ми подметки тихо скърцаха по блестящия махагонов под.

Когато заобиколих три четвърти от работния „остров“, чух зад мен вратите на асансьора да се отварят.

Извъртях се рязко, очаквайки да видя Саймън, но вместо него пред мен се изправи непознат човек. Той е чакал до асансьора и като видял, че не съм в него, е разбрал, че е уловка. После е постъпил хитро и се е скрил в кабината малко преди да сляза в дрешника с обувките.

Тялото му беше гъвкаво и хлъзгаво като на змия. Зеленият му поглед светеше в тъмното, криещ в себе си чудовищни познания. Тези очи можеха да принадлежат само на някого, който знаеше безброй пътища за бягство от райската градина. Люспестите му устни се бяха извили във формата на съвършената лъжа: усмивка, чрез която злото се преструваше на приятел и от която капеше отрова.

Преди да оприлича носа му на нещо, змиевидният негодник нанесе удара си. Натисна спусъка на електрошоков пистолет „Тейзър“ и изстреля две стрелички, свързани с тънки проводници към цевта. Стреличките пробиха тениската ми, забиха се в плътта ми и ме разтърсиха със силен шок.

За малко се почувствах като вещица, политнала на метла в облаците. Но магията бързо изчезна заедно с безполезната метла.

Четвърта глава

Когато ви разтърсят петдесет хиляди волта от тейзър, минава известно време, след което ви се струва, че танцувате.

Паднал на пода, наподобяващ размазана хлебарка, и тресейки се, лишен от контрол над движенията си, понечих да извикам, но вместо това само изхриптях.

След острата болка всеки нервен канал в тялото ми запулсира с такава сила, че имах чувството, че ги виждам ясно като магистрали на пътна карта.