Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 7

— Искам да ви наема, мистър Джаксън — понижи глас човекът-камион. — Естествено, ако този хонорар представлява интерес за вас.

Казах, че представлява с непознат дори на себе си глас, после несъзнателно опипах върха на главата си, сякаш да се уверя, че още е там. Желязното лице на президента върху банкнотите накара кръвното ми да хвръкне като балистична ракета.

Ръката му бръкна в другия вътрешен джоб и се появи с продълговата кутийка от фина червена кожа. Отвори я и я побутна към мен. Неволно примижах от блясъка на златния кинжал, поставен в ложе от бял сатен. Беше дълъг трийсетина сантиметра, от двете страни на острието бяха гравирани изящни цветя и животински фигурки, смарагд е големината на лешник украсяваше капията. Красива вещ за хората, които си падат по играчките. Аз не съм от тях.

— Това е кинжалът на Челини — рече Горман с меден глас. — От вас искам да го върнете обратно в сейфа на Брет и да приберете пудрата на госпожица Ръкс. Съзнавам, че в предложението ми се съдържа нещо не-етично, тъй като ще трябва да действате като крадец. Но вие няма да откраднете нищо, мистър Джаксън. И според мен си струва да опитате срещу подобен хонорар. Хиляда долара са добри пари, нали?

Знаех, че трябва да бягам далеч, през девет села в десето. В главата ми дрънчаха предупредителни звънци и ясно ми казваха, че този дебел продавач на плът ме прави на идиот. Бях убеден, че в цялата скалъпена историйка за кинжала на Челини, стриптизьорката, дето се разхожда насън, и пудрата в сейфа са толкова прозрачни, че дори малоумен би й се изсмял. Би трябвало да го пратя да скочи в езерото, дори в две — ако едно се окаже малко за огромното му туловище. Сега ми се иска да го бях сторил. Това щеше да ми спести куп неприятности, включително и обвинение в убийство. Но аз исках тези десет железни президента с такава сила, че не можах да устоя. Представих си колко съм умен, как ще надхитря всички и ще свърша работата по мой начин, без да се излагам на опасност. Ако не бях без стотинка и ако Редфърн не ме притискаше толкова жестоко, нещата положително биха се развили по друг начин. Да продължавам ли с мисли от подобен род?

Казах да, ще свърша работата.

ВТОРА ГЛАВА

Успял най-сетне да получи това, което иска, Горман не ми остави нито секунда за колебание. Каза, че, тръгваме веднага за дома му, няма нужда да се отбивам в квартирата си — всичко, дори най-дребните неща за бита, ще получа там. Колата му чака долу, пътуването ще бъде кратко. У дома му има храна, напитки и спокойствие за обмисляне на подробностите. Дадох си сметка, че няма да ме изпусне от погледа си нито за миг, че не иска да ми даде шанса да вдигна слушалката и да проверя достоверността на историята му или пък да кажа на някого, че между нас двамата е сключена сделка. Изкушението от едно питие бе твърде голямо и аз приех да тръгна с него.