Читать «Самоличност» онлайн - страница 56

— Къде искате да отидете?

Изненадана, тя го вижда пред себе си и в този миг на голямо безпокойство силна гореща вълна се надига от дълбините на тялото й, изпълва корема й, гърдите й, залива лицето й. Тя цялата пламти. Съвсем гола е, съвсем червена и спреният върху й поглед на мъжа я кара да усеща всяка частица от парещата голота на тялото си. Машинално слага ръка на гърдата си, сякаш иска да я прикрие. Вътре в тялото й пламъците бързо изпепеляват смелостта и бунта й. Внезапно започва да чувства умора. Внезапно започва да се чувства слаба.

Той я хваща под ръка, води я до стола и поставя собствения си стол точно пред нея. Двамата седят сами, един срещу друг, един до друг насред празния салон.

Студен полъх обгръща потното тяло на Шантал. Тя трепери и с тънък умолителен глас пита:

— Не може ли да се излезе оттук?

— А защо не искате да останете с мен, Ан? — пита я той с укор.

— Ан?

Тя се смразява от ужас.

— Защо ме наричате Ан?

— Не се ли казвате така?

— Не съм Ан!

— Но аз открай време ви знам като Ан!

В съседната стая отново се чуват удари с чук. Той обръща глава натам, сякаш се чуди дали да се намеси. Тя се възползва от мига усамотение, за да се опита да разбере: гола е, а те продължават да я разсъбличат! Свалят от нея Аз-а й! Свалят от нея съдбата й! Дали са й друго име и ще я зарежат сред някакви непознати, на които никога не ще успее да обясни коя е.

Вече не се надява да излезе оттук. Вратите са заковани. Трябва да започне отначало — със смирение. Началото, това е името й. Най-напред да си издейства като необходим минимум да я наричат с името й, с истинското й име. Това е първото, което ще поиска от човека отсреща. Което ще изиска от него. Но едва си е поставила тази цел, и установява, че името й е някак блокирано в съзнанието й, че не си го спомня.

Това я докарва до паника, но знае, че животът й е поставен на карта и че за да се защити, за да се пребори, трябва на всяка цена да възвърне самообладанието си. Опитва се да си спомни с настървено съсредоточаване: дали са й три кръщелни имена, да, три, но тя е употребявала само едното, това го знае, обаче кои са били трите й кръщелни имена и кое от тях е запазила? Господи, чувала го е хиляди пъти!

Мисълта за човека, който я обича, отново се появи. Ако беше тук, щеше да я нарече с името й. Може би ако успее да си спомни лицето му, ще си представи и как устата му произнася името й. Това й се струва добра следа — да достигне до името си чрез този човек. Опитва се да си го представи и още веднъж вижда силует, който се бори с тълпа. Образът е блед, убягва й, тя се мъчи да го задържи, да го задържи и да го задълбочи, да го разшири към миналото — откъде е дошъл този човек? Как се е озовал в тълпата? Защо се е бил?

Опитва се да разшири спомена и й се явява градина, голяма, с вила, където сред много други хора различава нисък, хилав мъж и си спомня, че е имала от него дете, дете, за което знае само, че е мъртво…

— Къде се загубихте, Ан?

Тя вдига глава и вижда старец, който седи на стол пред нея и я гледа.