Читать «Самоличност» онлайн - страница 54

Обляга се на стената в тъмното, за да си поеме дъх. После опипва стената около вратата и запалва лампата. Намира се в килер — прахосмукачка, метли, кърпи. На земята — купчина парцали, върху тях — свито на топка куче. Шантал не чува гласове отвън и си казва: „Дойде времето на животните, спасена съм“. И пита кучето: „Ти кой от мъжете си?“.

Изведнъж това, което е казала, я смайва. Господи, пита се тя, откъде ми хрумна, че в края на оргията хората се превръщат в животни?

Странно: изобщо няма представа откъде й е хрумнало това. Търси в паметта си и не намира нищо. Усеща само приятно чувство, несвързано с никакъв конкретен спомен, загадъчно чувство, необяснимо щастливо като дошло отдалеч спасение.

Вратата рязко, грубо се отваря. Влиза една черна, дребна жена със зелена престилка. Тя не се изненадва, като вижда Шантал, и й хвърля кратък и презрителен поглед. Шантал отстъпва встрани, за да й даде възможност да вземе голямата прахосмукачка и да излезе с нея.

Така се е приближила до кучето, което й се зъби и ръмжи. Отново я обхваща ужас. Излиза.

45

Беше в коридора и имаше само една мисъл: да открие площадката, където дрехите й висяха на една закачалка. Но вратите, чиито дръжки завърташе, бяха до една заключени. Накрая влезе в салона през голямата отворена врата. Стори й се странно обширен и празен — черната жена със зелената престилка вече действаше с голямата прахосмукачка. От цялата компания бяха останали само няколко господа, които стояха прави и тихо разговаряха. Бяха облечени и не обърнаха никакво внимание на Шантал, която, осъзнала голотата си, внезапно станала неприлична, плахо ги наблюдаваше. Друг един към седемдесетгодишен господин с бял халат и по пантофи се приближи до тях и им каза нещо.

Шантал се мъчеше да се сети откъде би могла да излезе, но с тази променена атмосфера, с това неочаквано обезлюдяване разположението на стаите сякаш се бе преобразило. Не можеше да се ориентира. Видя широко отворената врата на съседната стая, където я бе сваляла блондинката със слюнка на устните. Мина оттам — стаята бе празна. Спря и потърси врата — нямаше.

Върна се в салона и установи, че междувременно господата са си отишли. Защо не е внимавала повече? Могла е да ги последва! Единствен седемдесетгодишният с халата бе там. Погледите им се срещнаха и тя го разпозна. Внезапно се въодушеви и доверчиво се приближи до него.

— Аз ви се обадих по телефона, спомняте ли си? Казахте ми да дойда, но когато дойдох, не ви намерих!

— Знам, знам, извинявайте, вече не участвам в тези детски игри — каза й той мило, но без да й обърне особено внимание. После се запъти към прозорците и един по един ги отвори. В салона нахлу въздух.

— Толкова се радвам да намеря някой познат — каза Шантал развълнувано.

— Трябва да се прогони тази смрад.

— Кажете ми как да стигна до площадката. Там са ми всички неща.