Читать «Самоличност» онлайн - страница 49

Но колкото и да й е безразличен, споменът за Жан-Марк я кара да обърне глава. В дъното на вагона вижда някакъв човек в гръб да преминава в съседния вагон. Струва й се, че разпознава Жан-Марк, който не иска тя да го види. Той ли беше наистина? Вместо да потърси отговора, тя гледа през прозореца — пейзажът става все по-грозен, нивите все по-сиви, равнината осеяна с все повече метални пилони, бетонни конструкции, жици. По високоговорителя обявяват, че влакът всеки момент ще слезе под морето. И ето че Шантал вижда кръгла и черна дупка, в която влакът ще се шмугне като змия.

— Слизаме — каза изисканата дама и в гласа й се прокрадна боязлива възбуда.

— В пъкъла — прибави Шантал, която предполагаше, че Льороа би искал дамата да е още по-наивна, още по-учудена, още по-боязлива. Чувстваше се като негова демонична асистентка. Приятна й бе идеята да вкара тази изискана и целомъдрена дама в леглото му, което си представяше не като легло в луксозен лондонски хотел, а като естрада, разположена сред огньове, стенания, пушек и дяволи.

През прозореца вече нямаше какво да се види, влакът бе в тунела и тя имаше чувството, че се отдалечава от зълва си, от Жан-Марк, от всякакво надзираване и шпиониране, че се отдалечава от живота си, от живота, който се лепеше по кожата й, който й тежеше. В главата й изскочиха думите „изгубена от поглед“ и тя се учуди, че пътят към изчезването не е навъсен, а сладък и радостен под егидата на митологичната й роза.

— Слизаме все по-надълбоко — каза тревожно дамата.

— Там, където се намира истината — каза Шантал.

— Там — подхвана Льороа, — където е отговорът на въпроса ви за какво живеем, кое е главното в живота.

Той втренчено загледа дамата.

— Главното в живота е да се увековечи животът: раждането и онова, което го предшества. Сношението и онова, което предшества сношението — прелъстяването, тоест целувките, развените на вятъра коси, пликчетата, добре скроените сутиени и освен това всичко, което прави хората способни да се сношават, ще рече яденето, но не изисканата кухня, това излишно нещо, което вече никой не цени, а яденето, което всички купуваме, и заедно с яденето дефекацията, защото вие, скъпа моя, обожавана моя хубавице, добре знаете какво голямо място заема в професията ни възхвалата на тоалетната хартия и на памперсите. Тоалетна хартия, памперси, прах за пране, храна. Ето го свещеният кръг на човека и нашата мисия е не само да го открием, да го схванем и обозначим, но и да го разкрасим, да го превърнем в песен. Благодарение на нашето влияние тоалетната хартия е почти изключително розова и това е един крайно поучителен факт, който предлагам на вашето внимание, моя скъпа и тревожна приятелко.