Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 34

Кое е пречело на това през 1933 година?

Първо, членовете на другите политически партии; второ, демократическата избирателна система и обществените събрания, организацията на работниците в професионалните съюзи; трето, моралните устои на германския народ и църквата, които го възпитаваха.

Затова нацистите съвсем съзнателно започнаха да унищожават тази опозиция: първата група — затваряйки в затвора и подхвърляйки на терор своите противници; втората — обявявайки незаконни всички елементи на търпимост и либерализъм, посавяйки извън закона професионалните съюзи и опозиционните партии; превръщайки демократичните събрания във фарс и вземайки под свой контрол провеждането на изборите; третата — чрез систематично третиране и преследване на религията, замяната на християнската етика с поклонение към фюрера, превърнат в кумир, с култа на кръвта и въвеждането на суров контрол над образованието и младежта» (90–59 и 60).

Не е трудно да се установи, че между многобройните мерки, взети от нацистите, които Шоукрос изброява, първата и най-важната е установяването на едноеднопартийна система. Това е ключова мярка, от която понататък зависят всички останали мероприятия.

Нацистката върхушка има ясна представа за значението на еднопартийна система в структурата на режима. Затова на всяко искане да се ликвидира еднопартийната система и да се възстанови традиционната буржоазна демокрация с присъщата и многопартийност тя гледа като на пряко посегателство върху основите и сигурността на държавата. Такива искания се наказват най-жестоко и безпощадно като противонародни и противодържавни прояви, защото една терористична диктатура не може да бъде трайна, освен като се опира на еднопартийната система.

Когато професорът от Философският факултет на Мюнхенския университет Курт Хуберт бе съден на 19 април 1943г. по процеса на антифашистката студентска група «Бяла роза», едно от най-тежките обвинения срещу него беше, че той произнасял речи пред студентите, в които доказвал необходимостта да се възстанови демокрацията и се въведе многопартийна система в Германия. За това «престъпление» професор Курт Хуберт се нареди между осъдените на смърт.

Най-после фундаменталното значение на принципа за еднопартийността в системата на фашизма бе оценено по достойнство и от заговорниците от 20 юли 1944. Макар мнозинството от тях с генералската си ограниченост да бяха твърде далеч от принципите на демокрацията, все пак по същество и те стигнаха до необходимостта от ликвидиране парнийния монопол на нацистката партия. В разработения от тях план се включва: разоръжаване отрядите СС — частната полиция на партията, разпускане на националсоциалистическата партия и арестуване на нейния апарат. Планът на заговорниците е да използуват «Операцията „Валкирия“». Последната формално представлява план за мобилизиране на силите на резервната армия в случай, че възникнат някакви безредици в тила, особено при положение, че въстанат чуждестранните работници. Но в действителност под формата на мерки против безредици в тила заговорниците съставят подробна програма за действие, за сваляне на нацисткия режим.