Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 181

Тази особеност на фашистката държава е типична и за Испания. Със Закона за утвърждаването на Кортесите от 17 юли 1942г. Франко определи тяхната роля така: «Основната задача на Кортесите се заключава в подготовката и разработката на законите без ущърб за пълномощията на държавния глава» (29–284). Член 13 от същия закон предоставя «право на правителството в случай на война или по съображения за спешност да приема всякакъв декрет или закон, за който на Кортесите се съобщава само след неговото издаване» (20–285).

Разбира се, фашизмът открито не отрича принципа за разделението на властите. Той само го «коригира» и нагажда към нуждите на държавата. Един от теоретиците на италианския фашизъм — Роко, пише следното по този въпрос:

«Принципът на деленето на властите не е абсолютен, не стои над необходимостта държавата да живее, и заради него тя не може да бъде пожертвувана. Този принцип може и трябва да бъде възприет като основен принцип в конституцията на държавата — доколкото поддържа нейния живот и съставлява източник за ред в държавната дейност. Но когато необходимостта на държавния живот изисква, щото функциите, поверени на една от специфичните власти, особено на законодателната власт, да бъдат упражнявани от правителството, което има дълга и отговорността да осъществява ежедневно и непрекъснато живота на държавата, тогава принципът за деление на властите трябва да получи едно ограничение и едно изключение, и всичко това означава, че делението на властите е един норма лен принцип, но не е нито абсолютен, нито неотменяем» (112–45).

В примата на изпълнителната власт над законодателната фашизмът вижда своето голямо «предимство» пред традиционната либерална демокрация. Той смята, че по такъв начин постига една оперативност и деловитост, които са способни незабавно да решават наболелите обществени проблеми, без баналните и безконечни спорове в парламента. Министърът на държавните финанси в кабинета на Мусолини Ди Стефани заявява по този въпрос: «Фашизмът замени споровете с дела» (112–112). Друг теоретик на фашизма, развивайки същата мисъл, пише: «Правото на изпълнителната власт да издава декрети — и закони — даде възможност на фашизма да разреши за кратко време неразрешимия за други управления въпрос за съдебната география — за седалището на съдилищата. Докато по-рано в парламентът въпросът за закриването или откриването на едно съдилище беше исторически въпрос, отнемаше по няколко заседания на камарата и обикновено не се решаваше окончателно, сега фашисткото управление само с един декрет закри касационни съдилища и остави само един за цялата страна от съществуващите по-рано пет — една вредна аномалия, която много управления преди това са искали да премахнат» (112–95).

Рудолф Хес в една своя реч, произнесена на 16 януари 1937г., също възхвалява конституционната реформа, «коригираща» принципа за разделението на властите: «Националсоциализмът се погрижи за това, щото жизнените нужди на нашия народ занапред повече да не се разпиляват в Райхстага и да не бъдат предмет на търговия между партиите. Вие сте разбрали, че в новото правителство решения от исторически мащаб се изнасят от фюрера и неговия кабинет — такива решения, които в други страни се предшествуват от много седмици парламентарни дебати» (84–706).