Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 144

Един далечен шум става все по-силен и все повече се приближава. Това е фюрерът! Имперският организационен ръководител д-р Лай му представя строените мъже. И тогава една голяма изненада. Една от многото. Щом Адолф Хитлер стъпва на Цепелинвизе, светват 150 прожектора на Луфтвафе, които са наредени около целия квадрат и които изразяват от нощта балдахин от светлина. За миг насъпва гробна тишина. Още по-голяма е изненадата. Никога по-рано не е наблюдавано подобно нещо. Могъща готическа кула от светлина увисва сега над широкото поле. Синкаво-виолетово излъчват прожекторите, между чиито светлинни конуси виси черният покров на нощта. 140-те хиляди — толкова много могат да се съберат тук заедно — не могат да се откъснат от тази гледка. Сън ли е това или действителност? Мислимо ли е изобщо това? Кула от светлина? Те нямат много време да размишляват върху подобни мисли, тъй като вече ги поразява нова гледка, още по-хубава може би и още по-завладяваща за хората, които я преживяват.

Д-р Лай обявява влизането на знаменосците. Още нищо не се вижда. Но скоро изплуват из черната нощ — отсреща, на южната страна. Те се изопват в седем колони в пространството между формациите. Не се виждат хора, не може да се разпознаят знаменосците, вижда се само един вълнуващ се червен широк поток, чиято повърхност има отблясъка на злато и сребро и който се приближава бавно като огнена лава. Чувствува се динамиката на това бавно приближаване… 25 000 знамена, това са 25 000 местни организации, окръзи и предприятия навсякъде из райха, които се събират под знамето. Всеки от тези хиляди знаменосци е готов с живота си да защити знамето. Между тях няма такъв, за когото знамето да не е последната заповед и най-висок дълг.

Походът завърши. 140-те хиляди са потопени в морето от блестящи върхове, наподобяващи гъста гора, в която всеки опит да проникнеш може да ти струва живота. Клетвената песен се издига в безкрайния конус на светлината.

Това е като голяма молитва, за която сме се събрали заедно, за да можем да получим нови сили. Да, това е той, молитвения час на движението, защитен с море от светлина срещу тъмнината на нощта.

Ръцете се вдигат за поздрав, който в този миг се отнася за жертвите на движението и на войната. Тогава отново ще бъдат приети знамената. Д-р Лай говори, „Ние вярваме в един единствен господ бог, който ни управлява и пази и който ни е изпратил Вас, мой фюрер“. Това са последните думи на организационния ръководител на партията, които бяха изпратени от 140-те хиляди посетители с дълго нестихващи овации.