Читать «Лираел» онлайн - страница 227

Сам се оказа прикован към перилата на десния борд. Могет и Кучето по някакъв начин се бяха озовали върху него, както му се стори, заедно с всичко останало. А върху му водата се лееше като из ведро.

Той измъкна ръцете си изпод одеялото и се хвана отстрани на лодката, протягайки се към перилата. Ала дланите му попаднаха право в бушуващата вода и Сам осъзна, че „Откривател“ се е наклонила дотолкова, че всеки момент ще се преобърне. Отчаяно се опита да се освободи от Могет, Кучето, багажа и одеялото, като едновременно с това викаше:

— Лираел! Лираел! Какво става?

Глава четиридесета

Под моста

Лираел беше твърде заета да се върне обратно в лодката, за да отговори. Гикът я беше закачил за рамото, хвърляйки я през борда, още преди да разбере какво става. За щастие тя бе успяла да се хване за перилата и да се закрепи, гледайки уплашено нагоре, докато корпусът на „Откривател“ се извисяваше над главата й, толкова надалече, че изглеждаше сигурно, че ще се преобърне, а Лираел ще остане отдолу.

После, със същата скорост, с която се бе наклонил, „Откривател“ се изправи, а внезапното накланяне помогна на Лираел да се метне обратно вътре, попадайки сред невероятната бъркотия от одеялото, Сам, Кучето, Могет, множество дреболии и клокочеща вода.

В това време, лодката премина под Високия мост, придвижвайки се от слънчевата светлина към странния, хладен здрач, когато Ратерлин потече по огромния тунел, образуван от каменния таван над нея.

— Какво стана? — изпелтечи Сам, когато най-сетне се освободи от мокрото одеяло. Лираел вече беше на румпела, мокра до кости, а ръката й стискаше нещо, което стърчеше от кърмата.

— Помислих, че „Откривател“ е полудял — каза Лираел. — Докато не видях това.

Сам отстъпи назад, проклинайки одеялото, което все още бе заплетено около краката му. Под Високия мост не беше съвсем тъмно, защото от двете страни нахлуваше светлина, но тази светлина беше странна, сякаш слънцето бавно си пробиваше път сред мъгла — мека и разсейвана от водата. Кучето също се втурна да погледне, но Могет изсумтя и отиде при носа, за да се заеме с дългата процедура по изсушаването си с език.

Кучето видя онова, което държеше Лираел, преди Сам и изръмжа. От лявата страна на кърмата, под перилата, където Лираел бе седяла преди „Откривател“ да я катурне заедно с гика, имаше неравна дупка. В ръката си тя държеше стрелата от арбалета, който бе направил дупката. Дръжката й беше боядисана в бяло, и тя беше покрита с гарванови пера.

— Сигурно те е пропуснала на косъм! — възкликна Сам, като прокара три пръста през дупката.

— Само благодарение на „Откривател“ — каза Лираел и нежно погали румпела. — Виж какво е причинила на горката ми лодчица.

— Щеше да те прониже, дори и да носеше броня — каза мрачно Сам. — Това е бойна стрела, а не ловна. И изстрелът е много точен. Твърде добър, за да бъде естествен.

— Сигурно ще опитат отново от другата страна — или преди това — каза Лираел, поглеждайки разтревожено високите камъни над главите им. — Знаеш ли дали над нас има някакви отвори?