Читать «Лираел» онлайн - страница 16

Лираел насили уморените си крака да направят още една крачка. Разходката на Анисел нямаше да бъде никак изморителна. Само неколкостотин крачки, а от всички страни щяха да я посрещат усмихнати лица. После, когато най-сетне поставеха диадемата на главата й, щеше да настъпи суматохата от изправящите се на крака Клеър, последвана от силни аплодисменти, отекващи из цялата зала и отвъд нея. Пробуждането на Анисел, една истинска Клеър, владетелка на зрението, аплодирана от всички присъстващи.

За разлика от Лираел, която, както винаги, беше сама и пренебрегната. Доплака й се, но избърса сълзите си. Оставаха й още сто стъпала и щеше да се озове при Портата на Стармаунт. Щом я прекосеше и излезеше на широката тераса пред нея, щеше да застане на ръба на глетчера и да впери поглед в ледената смърт.

Глава трета

Хартиени крила

В горния край на стълбата Стармаунт Лираел си отдъхна за малко, докато студът, който нахлуваше през камъка, не стана непоносим. После облече връхните си дрехи, а светът наоколо стана зелен, когато си сложи очилата. Накрая измъкна едно копринено шалче от джоба на палтото си, превърза го около носа и устата си и завърза наушниците на шапката си.

Облечена по този начин, тя можеше да мине за някой от рода Клеър. Никой не би могъл да види лицето, косата или очите й. Изглеждаше съвсем като всяка друга Клеър. Когато откриеха тялото й, дори нямаше да разберат коя е, преди да свалят шапката, шала и очилата.

За последен път Лираел щеше да изглежда като една от рода Клеър.

Въпреки това, тя се поколеба пред вратата, която водеше от стълбата към хангара за Хартиените крила и Портата на Стармаунт. Навярно не беше твърде късно да се върне и да каже, че е яла нещо, което не й е понесло и се е наложило да остане в стаята си. Ако побързаше, почти със сигурност щеше да се прибере, преди всички останали да се завърнат от пробуждането.

Ала това нямаше да промени живота й. Там долу не я очакваше нищо хубаво, реши Лираел, затова можеше да отиде да погледне скалите. Там щеше да вземе окончателното си решение.

Тя отново извади ключа си, опипвайки непохватно с ръкавиците, и отключи вратата. Този път тя се виждаше, но беше охранявана с магия. Лираел почувства как магията на Хартата в нея преминава през ключа, през кожата на ръкавиците й и към ръцете й. Напрегна се за миг, после се отпусна, когато тя отново утихна. Каквото и да пазеше това заклинание, момичето не представляваше интерес за него.

Зад вратата беше още по-студено, въпреки че Лираел все още се намираше в планината. Тази голяма пещера беше хангарът за Хартиените крила, където Клеър държаха своите магически самолети. Три от тях стояха наблизо. Наподобяваха много тесни канута с ястребови крила и опашки. На Лираел й се дощя да докосне един от тях, да провери дали наистина са от хартия, но добре знаеше, че не бива да го прави. Що се отнася до материала, Хартиените крила бяха изработени от хиляди пластове ламинирана хартия. Ала освен това те бяха създадени с помощта на силна магия и това донякъде ги правеше чувствителни. Изрисуваните очи в предната част на най-близкия зелено-сребрист самолет сега може и да бяха угаснали, но щяха да светнат, ако ги докоснеше. Лираел нямаше представа до какво би довело това. Знаеше, че самолетите се управляват чрез изсвирване на определени символи на Хартата, а тя можеше да свири, но не знаеше символите, нито някаква специална техника, която щеше да й е нужна.