Читать «Пещерите на съкровищата» онлайн - страница 8

— Имате право — отвърнах аз, успокоен от промяната. — Обаче, ако се съмнявате в достоверността на документа, щом като стигнем в Дюрбан, ще мога да ви покажа оригинала, който ми остави португалецът. Уверявам ви, че това, което ви разказах, е точно така. Освен това има още един, който е знаел нещо за тази история и който вече е потеглил да търси прочутите пещери на съкровищата.

— Кой?

— Брат ви.

— Моят брат?… Сигурен ли сте в това?

— Слушайте — както ви казах, господин Невил водеше със себе си един кафър, метис, на име Джим, твърде интелигентно и смело момче. В деня, когато брат ви се готвеше да тръгне, кафърът дойде да се сбогува с мен и ми каза:

— Бихте ли ми дали, баас², малко тютюн, преди да предприемем голямото пътуване?

— Но къде отивате? — го попитах. — Слонове ли ще ловите?

— Не, баас. Отиваме да търсим нещо по-добро.

— Някаква златна мина?

— Още по-добро — отговори той.

Аз бих искал да узная какво ще търси господин Невил, но не исках да бъда нахален и си замълчах.

— Баас — подхвана метисът след известно колебание.

Аз се престорих, че не го чувам, и давах вид, че гледам към воловете си.

— Баас — повтори метисът.

— Какво има? — го попитах.

— Ние отиваме да търсим диаманти.

— Диаманти! — възкликнах аз. — Но, момчето ми, вие отивате там, където няма да ги намерите, Диамантените полета се намират тъкмо в противната посока на тази, която се готвите да вземете.

— Ние не отиваме в полетата, баас. Не сте ли чували никога за Сулиманските планини?

— Чавал съм.

— Чували ли сте за пещерите, които се намират там?

— Да, чувал съм тази легенда.

— Не е легенда, господарю. Аз познавах една жена, дошла от ония страни с едно дете. Тя ми разказа, че там, в планините, се намират пещери, пълни с диаманти.

Аз бях разбрал даже твърде добре целта на пътуването им и понеже се боях, че ще ми отнемат съкровищницата, която рано или късно исках да открия, опитах се да го изплаша, като му казах, че няма да излезе жив от пустинята и няма да намери нито един диамант.

— Може би няма да се върнем вече — ми отвърна той. — Но моят господар е уверен в съществуването на тези богатства и не ще обърне гръб на никаква опасност. И без друго ще умрем. Малко по-рано или по-късно, няма голямо значение. Ще видим какво ще намерим в тези страни.

— По-скоро лешоядите ще намерят месата ви.

— Може и да сте прав, но ние все пак ще отидем.

Един час по-късно господин Невил потегли, след като продаде на един холандец воловете и колите си. Преди да навлязат в пустинята, Джим дойде още един път при мене.

— Сбогом, баас — ми каза той. — Не можех да си отида, без да ви се обадя за последен път. Кой знае дали няма да оставим костите си в пустинята.

— Значи не ме излъга, Джим?

— Не. Отиваме към Сулиманските планини. Господарят ми иска да търси богатство и ще отидем в ония страни да открием диамантите.

— Е добре — казах аз. — Почакай малко! Щом като вече сте решили да се отправите за страната на диамантите, ще ти дам една бележка, която може да ти бъде много полезна. Но няма да я поверяваш на господаря си, преди да стигнете Иниати, т.е. преди да бъдете на сто и петдесет километра оттук.