Читать «Пещерите на съкровищата» онлайн - страница 10

— Предложението ви е съблазнително — отвърнах аз. — Обаче току-тъй не мога да реша. Оставете ме да помисля и когато слезем в Дюрбан, ще ви кажа дали приемам или не.

— Надявам се, че отговорът ви ще бъде благоприятен — каза генуезецът.

— Не зная — отвърнах аз.

Изпразних още една чаша уиски и се оттеглих. Тази нощ сънувах пустини, диви животни, страхотни пещери, купища диаманти и бедния Силвестра, умрял от глад сред снежните склонове на Сулиманските планини.

Глава III

РЕШЕНИЕТО

От нос Добра Надежда до Дюрбан обикновено са нужни четири до пет дни при спокойно море, ако корабът не е от най-лошите и ако не спира за дълго в Източен Лондон, където корабите товарят стоките, които се изпращат от вътрешността.

Тъй като морето беше тихо, ние спряхме само за няколко часа. Влекачите можаха лесно да докарат чак до кораба ни ладиите, на които бяха натоварени стоките. Скоро продължихме пътя си покрай бреговете на Кафрерия, плувайки към Дюрбан.

Предложението на господин Фалконе не бе излязло от главата ми и аз непрекъснато мислех за него. Но никой от нас не говореше повече по този въпрос.

При това прекарвахме почти цялото време заедно и аз им разказах приключенията си из безкрайните земи на Южна Африка.

Най-после една хубава януарска вечер — най-топлото време в тази част на Африка — стигнахме бреговете на Натал.

Тук бреговете са много по-живописни от ония на Кафрерия. Успоредно на морето се разстилат малки хълмчета от червен пясък с красиви горички в долинките, под сянката на които се гушат множество кафърски селца.

И колкото повече се приближаваме до Дюрбан, гледката става по-разнообразна. Множество реки се втичат в морето, клокочейки и отскачайки от отвесните скали, тъй като целият този бряг е доста стръмен. По-отпред дивата природа изчезва, за да отстъпи място на обширни тръстикови плантации, грижливо обработвани градини и спретнати бели къщички.

Слънцето се готвеше да залезе сред пурпурните морски зари, когато боцманът извести, че Дюрбан е на хоризонта.

След като се навечеряхме, ние се изкачихме на моста. Луната осветяваше морето и съперничеше на фаровата светлина. Вятърът духаше откъм брега и ни носеше аромата на градините. Къщите блестяха по брега, цели обсипани със светлини.

Беше една от ония хубави нощи, каквито може да видите само в Южна Африка.

Облегнати на борда, съзерцавахме мълчаливо красивата гледка. Изведнъж господин Фалконе ме попита!

— Помислихте ли върху предложението ми, господин Кватермен?

— Надявам се, че сте решили да дойдете с нас — добави Гуд — въпреки всички опасности, които може да ви поднесе нашата експедиция.