Читать «Пещерите на съкровищата» онлайн - страница 3
Емилио Салгари
Един от съседите ми по маса, холандец, който ме познаваше много добре, се намеси в разговора и каза:
— Капитане, ако искате да направите успешен лов, вземете с вас и господин Алан Кватермен. Той е един от най-прочутите ловци в колонията.
И като казваше това, сочеше към мене.
— Ще се радвам, ако ни придружи — каза капитанът. — Името Кватермен е известно и в Кап. Ще дойдете ли, господине?
— Вероятно, капитане — отвърнах аз. — Щом е въпрос да се бият лъвове и слонове, не отказвам.
В този миг господин Фалконе, който от известно време ме наблюдаваше малко учудено, внезапно ме попита:
— Вие ли сте господин Кватермен?
— Да, господине.
— От Дюрбан?
— Именно.
Генуезецът не каза нищо повече. Само поглади гъстата си брада и размени няколко погледа със своя другар, поручик Гуд.
Като станахме от масата, генуезецът се приближи до мен и ме покани да изпушим по една лула в кабината му заедно с Гуд.
Последвах го с удоволствие. Предложи ми превъзходен тютюн, чаша уиски и ми каза:
— Господин Алан, бих искал да ви попитам нещо.
— Говорете, господине.
— Не бяхте ли вие преди две години в Бамамгоато, на север от Трансвал?
— Да, господине — отговорих аз, зачуден от въпроса.
— Тогава вие търгувахте между брега и вътрешността?
— Точно така, господине. Бях откарал една кола стока, поверена ми от един холандец, и спрях в Бамамгоато, където останах, докато не се продаде всичко.
Господин Фалконе ме погледна с черните си очи, пълни с живо и необяснимо безпокойство.
— Кажете ми, господин Кватермен — попита той след кратко мълчание, — не сте ли срещали случайно един човек на име Невил?
— Но… как не! Познавах такъв човек. Той беше останал на стан близо до мен около петнадесет дни, докато отпочинат воловете му.
— Къде отиваше?
— Казваше, че отива във вътрешността.
— Вие получихте ли едно писмо, изпратено ви от един английски търговец от Кап?
— Да. В това писмо ме питаха дали зная какво е станало с Невил. Аз отговорих веднага.
— Вашият отговор е в мен.
Погледнах изненадан генуезеца.
— Вие ли ме накарахте да пиша на английския търговец?
— Да, аз. Тогава вие знаехте, че Невил е напуснал Бамамгоато, за да се отправи към страната на мата — белите заедно с един кафърски ловец на име Джим и един воловар.
— Точно така.
— Можахте ли да научите после нещо повече?
— Да. От един португалски търговец научих, че Невил е продал колите си и е продължил пътя пеша, след като се спрял за малко в Иниати.
— Не бихте ли могли да ми кажете защо е предприел този дълъг път? — попита ме морският офицер.
— Не зная По този въпрос господин Невил нищо не ми е казвал. Той не беше много общителен и избягваше хората.
Господин Фалконе и неговият другар се гледаха няколко мига, без да проговорят. После първият продължи:
— Господин Кватермен, зная, че сте сигурен, честен и почтен човек. Мога да ви се доверя напълно. Ще ви кажа кой е Невил.
— Аз вече се сещам — отвърнах, — тъй като, колкото повече ви гледам, толкова повече намирам прилики между вас двамата.