Читать «Пещерите на съкровищата» онлайн - страница 109

— Заемете с с този човек, но почакайте да заобиколим укреплението.

— Ще имам време да се прицеля добре. Вървете. Щом дойде удобният момент, ще нападна боскиманите в гръб.

— Бъдете благоразумен и не се излагайте много на отровните им стрели. Внимавайте, всяко нараняване е смъртоносно.

— Ще застана зад някоя височина и ще стрелям от прикритие.

Той легна на пясъка и се прицели в поста, който стоеше неподвижно над укреплението, облегнат на копието си.

Бавно и внимателно ние заобиколихме хълмчето без да бъдем забелязани от някого, и се оказахме на шестдесетина крачки от боскиманските колиби.

— Като че всички спят — каза тихо генуезецът.

— Не се чува никакъв шум.

— Щом Гуд открие огън, ние ще се възползуваме от изненадата им и ще ги атакуваме с всички сили.

— Тишина: гледайте!

В това време няколко сенки се появиха пред една колиба. Дали бяха забелязали нашето приближаване? Ние не можахме да узнаем, тъй като внезапно проехтя карабината на Гуд.

Гърмежът бе последван от страхотен рев и стражата отхвръкна от укреплението.

Изстрелът отекна многократно в пясъчните хълмчета и после настъпи кратка тишина. Миг след това страхотни викове се разнесоха сред неприятелския лагер.

Боскиманите, събудени от нападението, наизскачаха безразборно от колибите си, като надаваха викове и размахваха оръжията си. Отровни стрели засвистяха из въздуха, но напосоки, тъй като ние бяхме на закрито.

— Готов ли сте, Кватермен? — ме попита генуезецът.

— Вече се прицелвам в един — отвърнах аз.

Чуха се два изстрела и тутакси двамина негри, които стояха най-близо до нас, се строполиха един върху друг. Но вместо да побягнат, останалите се спуснаха към нас с намерение да ни атакуват. Преди обаче да изминат и половината път, още двама паднаха под нашите куршуми.

При това положение негрите се стъписаха и не знаеха какво да правят. Пуснаха към нас облак стрели, които не ни причиниха абсолютно нищо, тъй като бяхме на закрито.

В това време Гуд извика:

— Напред, приятели, да прогоним тези проклетници!…

Последва гърмеж.

Негрите забелязаха, че са нападнати и в тил. Смятайки може би, че сме получили и подкрепления, те напуснаха бойното поле в пълно безредие и се разпръснаха из пустинята. Бяха се наситили на нашите куршуми и загубата на шест души им беше достатъчна, за да прекратят борбата.

— Ура! — викна Гуд и се затича към нас. — Те вече са убедени в превъзходството на нашите оръжия над техните отровни стрели. Смятате ли, че ще се върнат, Квартемен?

— Съмнявам се — отвърнах аз. — Но да не оставаме тук задълго. Племето им може да е многобройно и не е изключено да дойде цялото тук. Казах ви вече, че тези негри са много отмъстителни.

— Правилно — каза господин Фалконе. — Трябва да се махнем оттук. Може би оазисът не е далече. А стигнем ли там, ще можем да почиваме колкото си щем. Да се възползуваме от неочакваната победа и да излезем на открито.