Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 29

— Е, във всеки случай и на другия ден слънцето ще изгрее.

— Ами родителите ти?

— Те със сигурност ще бъдат разочаровани.

— А ти?

Тя вдигна рамене и отпи от чашата си. Двамата на няколко пъти бяха говорили за брак, но не бяха стигнали до споразумение. Не бяха сгодени и нямаха конкретни планове. Ако единият искаше да прекъсне връзката, имаше възможност да го направи, макар че нямаше да е лесно и безболезнено. Но след като в продължение на четири години и двамата не бяха имали други партньори, постоянно се бяха клели в любов един на друг и правеха секс поне пет пъти седмично, връзката им някак от само себе си беше на път да стане постоянна.

Така или иначе, тя още не беше готова да си признае истината, че иска да си почине, че иска съпруг и деца и че в крайна сметка кариерата не я интересува. Те все още се надпреварваха да доказват кой работи повече, все още спореха кой от двамата е по-важен. Нямаше как изведнъж тя да заяви, че си търси мъж, който да я осигури и издържа.

— Все ми е тая, Клей — въздъхна накрая тя. — Та нали става дума за някаква си там служба, не за министерско кресло! Ако не я искаш, просто я откажи.

— Благодаря ти. — Изведнъж Клей се почувства като същински кретен. Ами ако Бенет наистина се опитваше да му помогне? Той толкова мразеше семейството на Ребека, че всичко, свързано с тях, го дразнеше. Но това беше негов проблем, нали? Те имаха право да се тревожат за бъдещия съпруг на дъщеря си, бащата на техните внуци.

И кой родител не би се тревожил при бъдещ зет като него? — призна си с неохота Клей.

— Трябва да тръгвам — каза Ребека.

— Добре.

Той я изпрати навън и тръгна след нея, наблюдавайки я в гръб. Запита се дали да не й предложи да минат през апартамента й за един кратък сеанс. Но настроението й след прекараната вечер беше такова, че с положителност щеше да го отреже. А той щеше да се почувства като глупак, който на всичкото отгоре не може да се владее. Винаги се чувстваше така в подобни случаи. Затова си наложи да се въздържи с усилие на волята, стисна челюсти и се овладя.

Докато й помагаше да се качи в беемвето, тя прошепна:

— Защо не се отбиеш при мен за няколко минути?

И Клей се затича към колата си.

6

С Родни се чувстваше някак по-безопасно, освен това в девет сутринта по Ламонт Стрийт още не бяха наизлезли обичайните опасни типове. Сигурно си отспиваха някъде след поредната доза отрова, поета предишната нощ. Само търговците бавно се събуждаха. Клей паркира в близост до страничната уличка.

Родни беше нещо като щатен стажант в СОЗ. Вече цяло десетилетие следваше с прекъсвания право в някакъв университет, като все още не беше загубил надежда един ден да се дипломира и да премине приемните изпити за адвокатската колегия. Но с четирима тийнейджъри вкъщи не му достигаха нито пари, нито време, за да го направи. Родни беше израсъл по улиците на Вашингтон и ги познаваше като петте си пръста. Почти всеки ден някой от служителите в СОЗ, прекалено уплашен, за да си подаде сам носа навън, го молеше да го придружи до бойното поле, за да разследват заедно поредното кръвожадно престъпление. Ала Родни беше стажант, а не следовател, затова повечето пъти им отказваше.