Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 27

— Ричмънд не е толкова далеч — обади се Барб.

Във всеки случай е доста по-близо от Нова Зеландия, помисли си Клей. Барб вече явно кроеше планове за сватбата. Изражението на Ребека си оставаше неразгадаемо. Понякога и тя може би се чувстваше задушена в прегръдката на родителите си, но рядко проявяваше желание да се освободи от нея. На свой ред Бенет използваше парите си, или каквото изобщо бе останало от тях, за да държи и двете момичета под контрол.

— Ами, ъъъ, в такъв случай благодаря — промълви Клей, смазан под тежестта на внезапно присадените му яки плещи.

— Почваш със заплата деветдесет и четири хиляди на година — каза Бенет с една-две октави по-ниско, за да не чуят останалите вечерящи.

Деветдесет и четири хиляди годишно беше над двойно повече от това, което Клей изкарваше в момента, и той си даваше сметка, че всички на масата го знаят. Семейство Ван Хорн обожаваха парите и бяха изцяло обсебени от неща като заплати, доходи и лично богатство.

— Ееехааа! — извика Барб като по даден сигнал.

— Не е лошо — призна Клей.

— За начало наистина не е — потвърди Бенет. — Иън казва, че ще се запознаеш с най-големите адвокати във Вашингтон. Договорите са всичко. Няколко години практика, и ще си извоюваш собствено име в корпоративното право. А пък там вече са големите нари, нали разбираш?

Мисълта, че Бенет Ван Хорн изведнъж бе проявил интерес да урежда живота на Клей, не беше никак успокояваща. Разбира се, каза си той, Бенет всъщност урежда не неговия живот, а бъдещето на Ребека.

— Как да откажеш на такова нещо? — намеси се по най-дърварски начин Барб.

— Мамо, остави човека! — каза Ребека.

— Искам просто да кажа, че е страхотен шанс — продължи Барб, сякаш Клей беше толкова тъп, че не можеше сам да схване очевидното.

— Помисли малко, наспи се, нямаш бърза работа — продължи Бенет. Подаръкът беше поднесен. Сега оставаше да се види дали момчето е достатъчно умно, за да го приеме.

Клей нагъваше целеустремено салатата си и кимаше с пълна уста. Вторият „Чивас“ пристигна и разговорът се смени. Бенет им заразправя най-новите клюки от Ричмънд: имало планове за пререгистриране на отбора по бейзбол под ново име и като национален. Бейзболът беше една от любимите му теми. Самият Бенет играеше периферна роля в един от трите консорциума от инвеститори, борещи се за правото да откупят и регистрират отбора, така че жадно следеше всички развития по темата. Според една неотдавнашна статия в „Уошингтън Поуст“ консорциумът на Бенет бил твърдо на последно място и с всеки изминал ден изоставал главоломно от другите два. Неговите финансови възможности били неясни, според неназован източник доста разклатени, а в цялата статия името Ван Хорн изобщо не се споменаваше. Клей знаеше обаче, че Бенет има огромни дългове. Няколко негови строителни проекта бяха блокирани от природозащитни организации, които се опитваха да запазят малкото останали незастроени територии в Северна Вирджиния. Водеше безкрайни и ожесточени дела с някогашни съдружници. Акциите му бяха практически без стойност. И при все това имаше нахалството да седи невъзмутимо на масата в клуба, да се налива с шотландско уиски и да дрънка врели-некипели за някакъв нов стадион за 400 милиона, за закупуване на цял бейзболен отбор за 200 милиона, плюс още 100 милиона заплати на служители и така нататък.