Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 25

Барб извърна новите си очи нагоре и после отмести поглед към игрището за голф. Много от дамите в клуб „Потомак“ ползваха един и същ пластичен хирург, чиято специалност, изглежда, беше да прави пациентките си да приличат на азиатки. След втория сеанс очите им се дръпваха назад в ъглите и макар без бръчки, изглеждаха вулгарно изкуствени. Горката Барб се подлагаше на клъцване тук, на изопване там, на попълване еди-къде си, без план и ясна стратегия, и засега резултатите бяха твърде еклектични.

Ребека отпи още една голяма глътка вино. Първия път, когато бяха вечеряли тук с родителите й, тя си бе свалила обувката под масата и бе потъркала пръсти по крака му, чак до бедрото, сякаш казваше: „Я да зарежем тази тъпа кръчма и да скачаме в леглото!“ Но не и тази вечер. Тази вечер беше кисела и изглеждаше някак угрижена. Клей съзнаваше, че едва ли скучните изслушвания в глупавата й комисия я безпокояха толкова. Между тях назряваха проблеми, които само чакаха сгоден момент да избият на повърхността, и той се запита дали моментът не бе дошъл, дали тази вечеря не беше повод за разкриване на картите и задълбочено обсъждане на бъдещето.

Бенет пристигна запъхтян, преливащ от фалшиви извинения, задето ги е накарал да чакат. Той плесна Клей по гърба, като да бяха състуденти от колежа, и целуна двете си момичета по бузите.

— Как е губернаторът? — запита Барб достатъчно силно, за да я чуят в другия край на помещението.

— Екстра. Поздравява ви всички. Президентът на Корея ще бъде в града идната седмица и шефът ни кани на прием. Смокинги и тъй нататък, в резиденцията. — Всичко това също бе поднесено на вниманието на околните с подобаващ апломб.

— А, така ли? — изписка Барб, изкривила прясно ремонтираното си лице в блажена усмивка.

Тъкмо с корейците ще си между свои, помисли си Клей.

— Голям купон се заформя — отбеляза Бенет, докато вадеше мобилни телефони от джобовете и ги подреждаше в редичка на масата. След секунди зад гърба му изникна келнер с двойно уиски „Чивас“ с малко лед, както обикновено.

Клей поръча чай с лед.

— Как е моят конгресмен? — изрева Бенет през масата на Ребека, после извърна очи докрай вдясно, за да се убеди, че двойката на съседната маса го е чула. Аз си имам личен конгресмен!

— Добре е, татко, праща ти много поздрави. Много е зает.

— Изглеждаш уморена, бебчето ми, тежък ден ли си имала?

— Доста напрегнато беше.

Членовете на семейство Ван Хорн отпиха от чашите си. Умората на Ребека беше любима тема за разговор на родителите й. Те все се безпокояха, че момичето им се преуморява. Струваше им се, че тя изобщо не би трябвало да работи. Наближаваше трийсетте и й беше време да се омъжи за добро момче с високоплатена работа и осигурено бъдеще, да им роди внуци и да прекара остатъка от живота си в клуб „Потомак“.

Клей изобщо не би се интересувал какво им се иска на тях двамата, ако Ребека не споделяше техните мечти. Навремето тя му бе споменала, че иска кариера в публичната администрация, но след четири години на Капитолийския хълм й бе писнало от бюрократи. Искаше съпруг и деца, и голяма къща в предградията.