Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 18

— Научихме едва преди час, когато се обадихте. Знаехме, че във вторник е излязъл и не се е върнал, усещахме, че нещо не е наред, но при нас всеки ден по нещо не е наред. — Той говореше бавно и отчетливо, подбирайки внимателно думите, примигвайки често, но без да отделя поглед от Клей. — Разкажете ми какво всъщност е станало.

— Но между нас да си остане.

— Аз съм негов възпитател. Освен това съм и пастор. Вие сте му адвокат. Всичко, изречено в тази стая, си остава в тази стая. Нали така?

— Така.

Клей му разправи подробностите, които бе успял да събере до момента, включително версията на Текила за случилото се. Професионално и етично погледнато, той нямаше право да разкрива пред трети лица показанията на клиента си. Но какво пък? Талмидж Екс знаеше за Текила Уотсън повече, отколкото Клей изобщо се надяваше някога да научи.

Докато траеше разказът, Талмидж Екс най-после извърна поглед встрани и затвори очи. После вдигна глава, към тавана, сякаш питаше Бог защо се случва всичко това. Беше видимо обезпокоен; мислите му го отнесоха нанякъде.

Когато Клей привърши, Талмидж Екс запита:

— С какво мога да ви помогна?

— Бих желал да видя личното му досие. Той ме е упълномощил.

Досието вече лежеше върху бюрото на Талмидж Екс, но той каза:

— После. Първо да поговорим. Какво точно ви интересува?

— Да започнем от Текила. Откъде дойде той?

Талмидж Екс отново гледаше Клей в очите. Явно беше готов да помогне.

— От улицата. Откъдето и всички останали. От социалните служби го бяха насочили към нас като безнадежден. Няма семейство. Никога не е познавал баща си. Майка му умряла от СПИН, когато бил на три години. Отгледан бил от някакви лели, прехвърляли си го една на друга, давали го в сиропиталища, имал няколко ареста като малолетен, бил и в дом за непълнолетни престъпници. Напуснал училище. Типичен случай. Вие знаете ли какво представлява лагер „С“?

— Не.

— При нас идват най-тежките случаи, тези, които са постоянно зависими от дрога. Заключваме ги няколко месеца, третираме ги като новобранци в казарма. Тук сме осем души възпитатели, всички сме наркомани, не бивши, а сегашни, защото един наркоман никога не е напълно излекуван, трябва да знаете това. Четирима от нас са и пастори. Аз съм лежал тринайсет години за наркотици и грабеж, после се обърнах към Бога. Тъй или иначе, ние се занимаваме с младите наркомани, зависими от крек, на които никой друг не може да помогне.

— Само от крек ли?

— В крека е истината, мой човек. Евтин е, има го в изобилие, помага ти да забравиш живота за няколко минути. А започнеш ли веднъж, няма отърване.

— Текила не можа да ми разкаже много за полицейското си досие.

Талмидж Екс отвори папката и прехвърли няколко страници.

— Вероятно защото самият той не си спомня много. Години наред е бил все надрусан. Ето го досието му: разни дреболии като малък, обири, кражби на коли, обичайните неща, колкото да има пари за дрога. На осемнайсет години е лежал четири месеца за кражба от магазин. Три месеца по-късно, вече миналата година, го прибират за притежание на наркотици. За такъв като нас досието му не е толкова лошо. Нито един случай на насилие.