Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 20

— Заради нея сме тук, мистър Картър. Заради тази една трета станах възпитател. Както аз навремето, така и тези момчета оцеляват в днешния свят, придобивайки твърдост, която околните дори не могат да си представят. Ние сме се върнали от ада и да ви кажа, обратният път никак не е лек. Много от издържалите курса сами стават възпитатели на други наркомани.

— Колко души можете да приютите едновременно?

— Имаме осемдесет легла и всичките са заети. Има място за поне още толкова, но няма пари.

— Кой ви финансира?

— Осемдесет процента са федералните субсидии, но няма гаранция, че и следващата година ще са толкова. Останалото изпросваме от частни фондации. Прекалено заети сме, за да имаме време да набираме средства.

Клей обърна страницата и си отбеляза нещо.

— Текила няма ли роднини, с които бих могъл да поговоря?

Талмидж Екс запрелиства папката, като клатеше глава.

— Може да има някъде някоя леля, но не очаквайте прекалено много. Дори и да я откриете, как би могла да ви помогне тя?

— Никак. Но все пак хубаво е да знаеш, че има някой, към когото да се обърнеш.

Талмидж Екс продължаваше да прелиства досието на Текила, сякаш имаше нещо наум. Клей си каза, че сигурно търси бележки или документи, от които да прочисти своевременно папката, преди да му я предостави.

— Кога мога да видя досието му?

— Какво ще кажете за утре? Първо искам да го прегледам.

Клей вдигна рамене. Щом Талмидж Екс казва утре, значи утре.

— И така, мистър Картър, не разбирам мотивите му. Бихте ли ми обяснили защо го е направил?

— Не мога. Вие ми обяснете. Та вие го познавате от близо четири месеца. Никакви предишни случаи на насилие, никакви огнестрелни оръжия. Никаква склонност към физическа разправа. Образцов пациент. Вие сте виждали какво ли не. Вие би трябвало да ми обясните какво не е наред в тази история.

— Виждал съм какво ли не — кимна Талмидж Екс. Очите му гледаха още по-тъжно отпреди. — Но подобно нещо не бях виждал. Та този младеж се боеше от насилие. Ние не търпим побоища, но сред младите мъже има един момент на ритуално сплашване на слабия, също като в казармата. Текила беше от по-слабите. Направо не го виждам да избяга, да открадне пистолет и да застреля някого ей така, без причина. Още по-малко пък да се нахвърли върху съкилийник в затвора и да го прати в болница. Просто не се връзва.

— Добре, а аз какво да кажа на съдебните заседатели?

На какви съдебни заседатели? Той просто се признава за виновен, и толкова. Свършено е с него, до края на живота си няма да излезе от затвора. Сигурен съм, че там ще срещне много познати.

В разговора настъпи дълга пауза, но тя сякаш не притесняваше Талмидж Екс. Той затвори папката и я бутна встрани. Срещата вървеше към приключване. Но гостът бе Клей. Време беше да си тръгва.

— Утре ще дойда пак — каза той. — В колко часа?

— След десет — отвърна Талмидж Екс. — А сега ще ви изпратя.

— Няма нужда — заяви Клей, макар да се радваше, че на излизане ще има компания.

Междувременно тълпата на тротоара бе набъбнала и очакваше с радостен трепет адвоката да излезе от лагер „Спасение“. Бяха насядали или се бяха облегнали върху хондата, която иначе си беше на мястото без видими повреди. Но каквото и забавление да си бяха намислили, намеренията им мигом се изпариха при вида на Талмидж Екс. Само с едно тръсване на главата той разпръсна зяпачите. Клей се качи в колата и даде газ — невредим, но обзет от ужас, че на следващия ден ще трябва пак да идва.