Читать «Скрита звезда» онлайн

Денят, в който жената на неговите мечти влезе в кабинета му, не бе най-добрият ден в живота на Кейд Парис. Предния ден секретарката му бе напуснала — не че от нея имаше кой знае каква полза, тя повече се стараеше да си прави маникюра, отколкото да записва телефонните обаждания. Но той имаше нужда от някой, който да следи нещата и да пъха документите в папките. Дори повишението, което й предложи в пристъп на отчаяние, не разколеба внезапното й решение да стане певица на кънтри и уестърн.

И така, секретарката му заминаваше за Нешвил с пикал втора ръка, а кабинетът му приличаше на десет километра лош път, по какъвто Кейд искрено се надяваше тя да пътува.

През последните един-два месеца умът й не бе в работата. Това му впечатление бе повече от затвърдено, когато намери в кантонерката сандвич със салам — поне му се бе сторило, че мазното петно в найлоновото пликче е салам. И сандвичът бе прибран в папката с буквата „О“ — може би като „обяд“?

Не си правеше труда да ругае, както не си правеше труда и да вдига телефона, който не преставаше да звъни върху празното бюро в приемната. Имаше да печата доклади и тъй като машинописът не бе сред най-големите му умения, просто искаше да свърши час по-скоро.

Детективско бюро „Парис“ не бе това, което човек би нарекъл вълнуваща работа. Ала го устройваше, също както го устройваше претрупаният двустаен офис, сврян на тавана на тясната тухлена сграда в североизточната част на Вашингтон.

Не му трябваха персийски килими, нито лакирани подове. Бе израснал с всичко това, с помпозността и претенциите, и му се бе наситил, преди да навърши двадесет години. Сега, на тридесет, с един несполучлив брак зад гърба си и семейство, което продължаваше да се ужасява от неговите занимания, Кейд бе, общо взето, един доволен от себе си мъж.

Имаше разрешително за детективска работа, прилична репутация на човек, който довежда нещата докрай, и достатъчно приходи, за да държи агенцията си над водата.

Макар че действителните приходи от работата в момента бяха малко проблематични. Изпаднал бе, както обичаше да се изразява, във временно затишие. Повечето от случаите му бяха застрахователни и битови дела — няколко стъпала по-надолу от вълнуващите приключения, които си бе представял, когато реши да стане частен детектив. Току-що бе приключил с два случая, и двата дребни застрахователни измами, които не му бяха отнели особени усилия и изобретателност.