Читать «Обитаемият остров» онлайн
Аркадий Стругацки
Annotation
Годината е 2157. Пилотите от Групата по свободно търсене бродят из просторите на Вселената. Максим Камерер, като част от тази група, е пилот на разузнавателен космически кораб. След авария в Космоса, Камерер достига планета, претърпяла екологична катастрофа. Обитаемият остров, на който попада — Страната на неизвестните отци, е тоталитарен, изпълнен със социални проблеми и несигурен. Правителството манипулира населението чрез система от кули, които изпращат над страната хипнотични излъчвания. Максим постъпва в Бойната гвардия и се включва в акции срещу, онези, които не се поддават на лъченията, впоследствие се присъединява към съпротивата.
Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Част първа
1
2
3
4
Част втора
5
6
7
8
Част трета
9
10
11
12
Част четвърта
13
14
15
16
17
Част пета
18
19
info
notes
1
2
3
4
Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Обитаемият остров
Част първа
Робинзон
1
Максим открехна люка, провря се и предпазливо погледна небето. То бе ниско и някак си твърдо, без онази лекомислена прозрачност, намекваща за бездънния космос и множеството обитаеми светове. Бе като истинска библейска твърд, гладка и непроницаема. Без съмнение, тя се опираше на могъщите плещи на местния Атлант и фосфоресцираше равномерно. Максим потърси в зенита дупката, пробита от кораба, но не я откри — видя само две големи черни петна, подобни на капки туш във вода. Отвори люка докрай и скочи във високата суха трева. Въздухът бе горещ и плътен, ухаеше на прах, на старо желязо, на смачкани зелени растения и на живот. Миришеше също и на древна и неразбираема смърт. Тревата бе висока до кръста, недалече тъмнееха храсталаци, тук-там унило стърчаха изкривени дървета. Беше почти светло като през ярка лунна нощ на Земята, но липсваше мъглявата лунна синева. Всичко бе сиво, прашно и плоско. Корабът бе кацнал на дъното на огромна котловина с полегати склонове; местността наоколо забележимо се издигаше към размития неясен хоризонт и това беше странно, защото съвсем наблизо, нагоре по склона в западна посока, течеше широка и спокойна река.
Максим обиколи кораба, като опипваше с длан хладната му и малко влажна обшивка. Откри следи от удари там, където ги очакваше. Под пръстена на индикатора имаше дълбока неприятна вдлъбнатина, получена, когато корабът внезапно подскочи и се наклони настрани, така че киберпилотът се обиди и се наложи Максим спешно да поеме ръчно управлението. Десет секунди след това корабът се изправи на нос, изкриви се и до десния илюминатор част от обшивката хлътна. Младежът отново погледна към зенита. Сега черните петна едва се забелязваха. Вероятността за метеоритна атака в стратосферата бе 0,00. Но нали всяко възможно събитие все някога се случва…
Той се промъкна обратно в кабината, включи управлението на авторемонт, задейства експрес лабораторията и тръгна към реката. Въпреки че приличаше на приключение, случилото се бе обичайно. В ГСТ дори приключенията бяха често явление. Метеоритна атака, лъчева атака, авария при кацане. Авария при кацане, метеоритна атака, лъчева атака… Все телесни несгоди.
