Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 91

Реши да поговори за това с Мик и да смекчи сблъсъка между тях.

— Виж какво — обърна се към него веднъж. — Не казвам, че Лара е някаква надута звезда или нещо подобно, но трябва непременно да се отнасяш към нея с уважение.

— Уважение-муважение… Какви ги приказваш? — захили се Мик, а между зъбите му димеше вечният фас.

— Като начало тя мрази да й смърди на цигари — Ники беше рязка. — И въобще няма да бъде във възторг от пушенето ти по време на снимките.

— Нямам такъв навик, когато работя — той примижа иронично. — Така решаваме всичките тъпи проблеми.

— Освен това и езикът ти. Можеш ли да го позамажеш малко заради нея?

— Ти да не би да нямаш мръсно подсъзнание? — той извъртя обвинението срещу Ники, защото му писна да я слуша. — Ще се отнасям с нея така, както с всеки друг актьор.

— Чудесно — изръмжа Ники. — И дано всичко да мине добре.

Ричард нямаше търпение да я осведоми, че е наела слаб режисьор.

— Тоя пропаднал разлигавен тип… — започна той високомерно. — Направих си труда да го проверя.

— Значи си видял какво е направил досега и си наясно, че е много способен.

— Бих казал, че аз съм много способен — отвърна й Ричард съвсем нескромно. — Аз нямам навик да се щурам навсякъде, да крещя на хората си и да се държа като луд.

— Нека да му дам възможност — каза тя. — Всеки момент мога да го освободя.

— Много великодушно — той беше убийствено ироничен. — Даваш ли си сметка какво означава да уволниш режисьора, след като снимките са започнали? „Отмъщение“ е филм с малък бюджет — твоя работа е да дадеш възможност той да се снима. Ако държиш да чуеш моето мнение… допусна огромна грешка, като убеди Лара да участва.

— Не съм я убеждавала аз — тя зае отбранителна позиция.

— Мисля, сама ще го разбереш, когато тя се срещне с прекрасния ти малък режисьор-гений — те няма да могат да мелят заедно.

Ричард обличаше в думи най-лошите й страхове.

— Ще видиш, че всичко ще се нареди — твърдо отговори тя.

— Надявам се да е така — намръщи се той. — За твое добро.

Мик я убеди да ангажира Айдън Шон за ролята на злодея. Айдън беше неуравновесен и опасен актьор — не изглеждаше съвсем конвенционално, но ужасният му стил можеше да е подходящ за амплоато на главния изнасилвач. Проблемът беше, че той толкова често зависеше от наркотиците, че на него не можеше да се разчита. Кокаинът беше удоволствието му, хероинът — болката му… но сега говореха, че се е излекувал. Единствено качествата му на изключителен актьор опрощаваха слабостите му.

— Можеш ли да му влияеш? — попита тя Мик, преди да се съгласи да го ангажира.

— Кой, аз ли? — невинно попита Мик. — Че аз мога да контролирам и цяла армия мравки, тръгнали на парад по сладкото ти дупенце, кукличке.

— Бюджетът ни е ограничен — това я тревожеше, а не сексистката му забележка. — Не можем да си позволим да изгубим и една секунда.

— Повтаряш ми го всеки ден — Мик се прозина широко.

— Всеки ден ти го набивам в главата с надеждата да го проумееш.

— Падам си по тебе, знаеш ли — Мик сякаш току-що се беше сетил за това. — Ти си много сладка мацка — при това и много секси. И как си се забъркала с този бизнес?