Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 89

Каси нямаше друг избор, освен отново да се прибере вътре.

Джой взе бутилката бира и я отвори със зъби.

— Знаеш ли кое е най-идиотското в ситуацията?

— Казвай — меко произнесе тя.

Очите му срещнаха нейните.

— Как така се озовах тук?

— Аз… не знам… — стана й неприятно топло.

Той отпи няколко глътки от бутилката.

— Като че ли трябваше да дойда — каза настоятелно. — Като че ли ти си единственият човек, с когото мога да поговоря, без да се чувствам зле.

— Поласкана съм — тя си взе една бисквита, макар да знаеше, че точно в момент не е способна да преглътне нищо.

— Хей, слушай — той потри брадичка. — Знам, че си голяма кинозвезда и всичко останало, но по някакъв начин те чувствам моя приятелка. — Нова дълга пауза. — Това лудост ли е, Лара?

— Не, Джой — тихо отговори тя. — Аз съм твоя приятелка.

Той скочи, разходи се по края на дървената веранда, взря се в океана с гръб към нея.

— Никога не съм изневерявал на Фили — каза равно. — Макар че повярвай ми, имал съм много възможности. Много.

— Сигурна съм, че е така — промърмори тя.

— Виждаш ли, вярвах, че ще се оженим. Сега мога да правя каквото си искам.

— А какво искаш?

Той се завъртя и очите им отново се срещнаха за дълъг, мълчалив момент.

— Искам да отлетя за Лос Анджелис и да се срещна с Мик Стивън. Как мислиш — много ли съм закъснял?

— Не съм сигурна — тя казваше истината. — След няколко дена се връщам в Лос Анджелис, студиото ще ми изпрати график. Ако искаш, можеш да пътуваш с мене и тогава ще видим.

— Звучи като план.

— Къде мога да ти се обадя?

— Не знам — той колебливо сви рамене. — Не мога да се върна в апартамента ни, сега е само неин.

— Значи няма къде да живееш?

Той отпи нова глътка бира.

— Наех кола и хвърлих двата си куфара в багажника. Сега тя е моят дом.

— Къде ще отседнеш, докато тръгнем?

— Мислех си да проверя в същия хотел, където бях преди.

— Не — бързо каза тя. — Не го прави. Всички ще се чудят защо си тук.

— Хей… — той се засмя горчиво. — Че дори аз се чудя защо съм тук.

Тя го фиксира със студените си зелени очи.

— Кажи ми защо, Джой. Аз съм ти приятелка.

Той се усмихна и още веднъж се възхити на изключителната й красота.

— Добре, приятелко, искаш ли да вечеряме заедно довечера? Знам страхотно малко рибно ресторантче на брега.

Тя започна да се смее.

— Същото място, където ме заведе и преди?

— Забавлявахме се, нали?

— Джой… — импулсивно изрече тя. — Защо не останеш тук? Ще накарам прислужницата да приготви стаята за гости, а после можеш да летиш за Лос Анджелис с мен в събота.

— Хайде, Лара, хората ще говорят.

— Навършила съм двайсет и една, нали знаеш. А и ти каза, че имаш нужда от приятел. — Пауза. — Така че… ще останеш ли?

— Е…

Размениха си топли усмивки.

— Добре — но пеперудите в стомаха на Лара отказваха да се укротят.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Ричард си даде сметка, че е сгрешил, като спа с асистентката си. Когато сексът се намеси… всичко неизбежно се усложнява. Сега Кимбърли го преследваше и заплашваше, настояваше отново да са заедно. Той съжаляваше, че я заведе у дома си и я изчука. Още по-неприятно беше, че Съмър ги засече. От нейна страна нямаше никаква реакция, но момичето беше твърде умно и разбра. Той дори си помисли, че трябва да говори с нея и да я помоли да не казва на Ники за идването на Кимбърли, но това щеше да изглежда само като признаване на вината. Можеше просто да чака и да се надява, че тя ще запази всичко в тайна.