Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 31

Извика името на Съмър.

Почти голата й дъщеря завъртя глава и я погледна, сякаш тя й беше съвсем непозната.

— Да?

— Не трябва ли вече да се прибираш? Не трябва да се печеш толкова много през първия ден.

Съмър прошепна нещо на момчето. И двамата се превиха от смях.

Ники знаеше, че тя е обектът на шегата им, но се престори, че няма нищо против, и забърза в къщата. Обади се на „Федерал експрес“ и прибави към сценария кратка бележка за Лара. След това седна на бюрото си и започна да звъни на режисьорите, на които беше планирала да изпрати сценария, за да ги осведоми, че той вече е на път.

Съмър знаеше, че има едно нещо, което може да прави без никакво усилие: да привлича момчета — или мъже — нямаше значение, стига да бяха от мъжки пол. Пет минути на плажа и този голям здрав сърфист пристигна и се залепи за нея. Тя свали горнището си, каза му, че всички в Европа се пекат без горнища, и докато той присвиваше очи, го попита откъде може да се сдобие с малко трева. Той я осведоми, че може да й донесе всичко, което поиска, покани я на купон и се влюби в нея.

„Мъже! — презрително си помисли Съмър. — Всичките са толкова лесни!“

По-късно влезе в къщата боса и покрита с пясък. Тънка риза едва прикриваше бикините й.

— Трябва да излизам — каза на майка си. — Мога ли да взема кола?

— Твърде си млада, за да шофираш — отбеляза Ники. — Трябва да си навършила шестнайсет, не помниш ли?

— Карам колата на татко през цялото време — нацупи се тя.

— Може би баща ти е готов да поеме риска — рязко отговори Ники. — Но ние не можем.

— Аз съм достатъчно добър шофьор, мамче.

— Сигурна съм, че е така, но тук не може да караш. Такъв е законът.

— Няма да ме хванат.

— Казах „не“.

— Такава си досада — промърмори Съмър, мислейки си, че майка й няма да е толкова лесна за манипулиране като скъпото татенце.

— Накъде си се запътила все пак? — попита Ники. — Мислех си, че тази вечер ще вечеряме всички заедно.

— Не мога — отговори Съмър. — Отивам на купон.

— Вече?

— Не искаш само да си седя вкъщи, нали?

— Баща ти определил ли ти е вечерен час?

— Вечерен час? На мене? Пфу!

— Не ми се прави на умна, Съмър. По кое време трябва да се прибираш вкъщи в Чикаго?

— По времето, по което си искам — смело отговори тя. „Или — помисли си, — по времето, по което той каже.“ Защото Шелдън винаги искаше да е сигурен, че тя е там, когато той иска тя да е там.

— Правилата тук са различни — обяви Ники, като почукваше по часовника си. — Да се върнеш в полунощ.

— Полунощ! — изпищя Съмър. — Тогава купоните дори още не са започнали!

— Откъде знаеш?

— Тук имам приятели.

— Имаш ли? И кои?

— Не ги познаваш.

О, Боже! Съмър беше достигнала трудната възраст. Ники стисна зъби. Помощта на Ричард щеше да й е необходима, а в момента той изобщо не беше на разположение.

— Ще ти дам пари за такси — каза тя най-после — не искаше изведнъж да става твърде строга. — И да си си вкъщи в дванайсет. Ясно?