Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 32

Джаки Колинс

— Както кажеш — промърмори Съмър и се отправи към стаята си с мисълта каква гадна досада е майка й.

Ричард не се прибра вкъщи до десет и половина. Беше се възгордял.

— Филмът изглежда невероятно — обясни той, докато си сипваше силно питие. — Снимките в Южна Франция са изключителни, а изпълнението на Лара — блестящо. Начинът, по който тя израсна като актриса, е забележителен.

— Колко време още има, преди всичко да стане готово? — попита Ники.

— Суровото копие трябва да е готово след около шест седмици.

— Страхотно. Добре ли изглеждат костюмите?

— Намини утре и виж сама. Ще бъдеш доволна.

— Наистина ли? — попита тя, докато го обгръщаше с ръце.

— Да, скъпа, наистина.

— Обичам те, Ричард — и тя сгуши лице на гърдите му.

— И аз те обичам, любима — отговори той не особено съсредоточено. — Къде е Съмър? Не се ли предполагаше днес вече да е тук?

— Пристигна, създаде обичайния хаос и излезе.

— И те остави тук сама?

— Тя не става за моя компаньонка, Ричард. Споменах, че нямам нищо против да излезе. Казах й да се прибере вкъщи до полунощ. Няма нужда да я чакаме — реших да й се доверя.

— Браво на тебе.

— Ти ме пренебрегваш — Ники желаеше той да й обърне повече внимание. — Кой е на първо място — филмът или аз?

— Знаеш, че винаги е филмът — каза той, за да я подразни.

— Такова копеле си — тя се изправи на пръсти и го целуна. — Не знам защо те обичам.

Той я обгърна с ръце, почти откъсвайки краката й от земята.

— Отнеси ме в спалнята и ме похити! — пошегува се тя. — Възползвай се, докато съм в настроение.

— Гладен съм — каза той. — Единственото, което съм ял, са понички и кафе.

Тя пусна най-секси гласа си:

— Ще ти дам за хапване нещо, което наистина обичаш.

— Нима?

Сега беше привлякла цялото му внимание.

— О, да, господин Бари. Много ще ти хареса.

Със смях се оттеглиха в спалнята.

* * *

И аз се озовах там — шестнайсетгодишен и пак сам. Нямах намерение да остана с Лулу, приказливата малка кучка.

Имах няколко възможности. Едната от тях се казваше Авис Деламор, дъртата кошница, която водеше актьорския клас, който посещавах. Авис твърдеше, че е известна театрална актриса от Англия. Не бях толкова сигурен, защото всеки път, когато се възбудеше, забелязвах остатък от Бронкс в акцента й.

Когато я опознах по-добре, разбрах, че съм прав. Беше живяла в Англия няколко години с някакъв неудачник, когото забила в бар. Това беше размерът на английското й наследство.

Авис много си падаше по мене, така че когато звъннах на звънеца й и й казах, че няма къде да отида, тя веднага заяви:

— По-добре да спиш на канапето ми.

Да бе, сигурно. Онази нощ канапето се превърна в нейна спалня, а аз бях изпълнен с желание да отмъщавам. Както казах преди, ако наистина се концентрирам, мога да имам всяка жена, която поискам.

За нещастие Авис не беше Лулу със стегнатото й тяло на стрийптизьорка и щръкнали гърди. Авис беше едра жена с отпуснати цици и дебели бедра.

Скоро разбрах какво е да чукаш жена, която не го е правила известно време. Моят старец се оказа прав. Благодарността е хубаво нещо. Благодарността означава, че ще ти дадат всичко, което искаш. И тя го правеше. Единственото, което се искаше от мене, беше да помоля.