Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 29

— Впечатлен съм.

По-късно, седнала на задната седалка на дългата сребърна лимузина, насочваща се към Малибу, тя бръкна в чантичката си и запали марихуана. Пушеше трева от две години — това й помагаше да премине през всички неща, с които трябваше да се справя. Без тревата нямаше да знае какво да прави.

Джед веднага усети, подушвайки въздуха, и я погледна в огледалото за обратно виждане.

— Ще осмърдиш колата — отбеляза той.

— И какво? — попита тя надменно. — Аз плащам.

— Точно така — изкикоти се той. — Ти и богатото ти татенце.

— Искаш ли дрога? — предложи тя. — Безплатно.

За момент той се поколеба, после каза:

— Защо не?

Тя се наведе през разделителното стъкло и му подаде цигарата. Той дръпна дълбоко. Ветеран.

— За това могат да ме затворят — но не звучеше разстроен от перспективата.

— Да, но си помисли колко ще ти е забавно до края на деня — изкиска се тя.

— Съвсем си права — отговори той и мощно подсмръкна.

По времето, когато лимузината стигна в Малибу, той й беше дал телефонния си номер и името на клуба, където висеше, когато не беше на работа.

— Намини — предложи той — падаше си по това момиче с дълга руса коса и страхотна трева.

— Може би — тя все още флиртуваше.

— А може би трябва — отговори той с мисълта, че най-сетне е открил нещо свястно.

Ники чу лимузината да спира и побърза да отвори вратата.

— Здрасти, мамче — каза Съмър — излезе от колата малко дрогирана, но го прикриваше добре. — Къде е Ричард?

— В монтажната — отговори Ники — заболя я, че първите думи, излезли от устата на Съмър, бяха „Къде е Ричард?“ — Няма ли да получа прегръдка и целувка?

— Както искаш — небрежно изрече Съмър и театрално прегърна майка си.

Ники не беше сигурна, но за момент й се стори, че усеща силния мирис на трева.

Младият шофьор усърдно разтоварваше куфари от багажника. Ники го насочи към стаята на Съмър.

— Лос Анджелис е страхотия — обади се Съмър, докато бродеше из къщата. — В Чикаго е тооолкова горещо и прашно. Уха! Отвратно време!

— Тук е хубаво — съгласи се Ники, докато я следваше.

— Естествено, можех да отида с татко и с Рейчъл на Бахамските острови — продължи Съмър. — Факт е, че вече съм била там два пъти и ми е досадно. Освен това исках да видя Ричард — и теб, разбира се.

— Страхотно — Ники разглеждаше облеклото на дъщеря си — стилът на ранната Мадона се преплиташе с този на Къртни Лав — вид, който не подхождаше на свежата красота на Съмър. — Да отидем утре да пазаруваме — предложи тя. — Ще обиколим Мелроуз — там има много нови магазини, които съм сигурна, че ще ти харесат.

Съмър изръмжа, сякаш това беше най-лошата идея, която някога беше чувала.

— Хайде бе, мамче, знаеш, че нямаме еднакъв вкус.

— Едва ли аз съм някоя дърта консерваторка — отговори Ники, възмутена от коментара на Съмър. — Всъщност съм един от най-преуспелите дизайнери на костюми в киното. — „Освен това съм по-млада от Мадона — помисли си тя. — Така че не се отнасяй с мен като с някоя грохнала дърта брантия.“

— Да, мамче. Всъщност… прави каквото искаш, но мене ме няма.

Страхотно! Нямаше я собствената й дъщеря.