Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 28

Съмър беше изключително красива, висока и едра, с дълга бяло-руса коса — разбира се, естествена — и поведение в стил „Лолита“. Ричард я наричаше изкушение и когато бяха заедно, се смееха много. На Ники й се струваше, че Съмър се разбира много по-добре с мъже, отколкото с жени.

Наскоро Шелдън се беше оженил отново. Ники си помисли, че Съмър ще намрази Рейчъл, новата съпруга на Шелдън, имайки предвид факта, че тя е само с три години по-голяма от Съмър. Но точно обратното — двете момичета бяха станали доста близки; всъщност Съмър дори бе попитала дали за няколко дена може да доведе Рейчъл със себе си.

— Абсолютно изключено — беше казала Ники, ужасена от тази мисъл.

Ники тичаше из къщата, за да се увери, че всичко е наред. Беше очарована, че Лара иска да види сценария — какъв удар, ако тя се съгласеше да участва във филма!

Днес сценаристът трябваше да донесе окончателния вариант. Надяваше се той да пристигне преди Съмър, защото единственото, което наистина искаше да прави, е да седне тихо в ъгъла и да чете.

Съмър Уестън потърси млад шофьор на лимузина, който да държи бяла картичка с името й, написано с големи черни букви. Шофьорът беше подстриган глупаво, морковената му коса беше замазана, а той имаше жизнерадостно изражение. Взря се в нея с присвити очи и не можа да повярва на късмета си, когато тя се отправи право към него.

— Здравей — небрежно каза тя. — Ти ме посрещаш.

— Аз ли?

— Аха — и му подаде пътната си чанта.

Той взе чантата и каза:

— Ъ-ъ… да докарам ли колата, или искаш да дойдеш с мене до паркинга?

— Имам доста багаж.

— Доста?

— Шест сака.

— Тогава значи ще останеш тук?

— Може би — тя флиртуваше.

— Защо да не те оставя при багажната лента, а аз да отида да докарам колата?

— Дадено — тя беше очарована, че Ники е изпратила за нея лимузина.

Започнаха дългата разходка.

— Актриса ли си? — попита той, поглеждайки я отстрани.

Тя се изкиска, отметна назад дългата си руса коса.

— Ти как смяташ? — отговори с въпрос, доволна от онова, което си е помислил за нея.

Той й смигна.

— Изглеждаш като онова момиче в „Без улики“ — нали знаеш, Алисия не знам си коя.

— Е, не съм аз.

— Няма проблем — небрежно каза той. — Ти си по-хубава.

— Честно?

Едно лаконично „да“.

Това беше отлично начало на пътуването й. Сигурен знак, че Лос Анджелис е точно мястото, където трябва да се намира. Баща й искаше да отиде на Бахамските острови с него и младата му жена, но за голямо негово неудоволствие тя отказа. Колкото по-малко време прекарваше с него, толкова по-добре.

Пристигнаха при багажната лента и изчакаха да се появят саковете й.

— Аз съм Джед — каза шофьорът й, приближавайки се плътно към нея. — Върша това, за да си плащам наема — иначе съм актьор.

— Сигурно се срещаш с много готини хора.

— Да — засмя се той. — Като тебе. Само дето ти не можеш да ми уредиш работа.

— Вторият ми баща е известен режисьор — похвали се тя.

— Сериозно? И как му е името?

— Ричард Бари.

Очите му се разшириха.