Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 243

Ники разтвори ръце.

— И никога няма да ти се наложи. Обещавам.

ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТА И ПЪРВА

Ричард достигна до булевард „Сънсет“ точно когато затваряха пътя. Полицейските барикади вече си бяха по местата.

Подаде се от прозореца.

— Какво става? — попита той едно ченге.

— Съжалявам, затваряме магистралата. Има наводнение и опасни кални наноси.

— Аз трябва да мина — заяви Ричард.

— Заради собствената ви сигурност — каза ченгето.

— Може да е заради собствената ми сигурност, но какво ще кажете за бременната ми съпруга, която е сама вкъщи?

— Не знам.

— Вижте, не мога да я оставя така, вече се е паникьосала.

— Имам си заповеди.

— А аз — жена. Аз съм Ричард Бари, режисьорът. Жена ми е Лара Айвъри.

Ченгето изведнъж прояви интерес.

— Не знаех, че госпожица Айвъри е бременна — каза той. — Неин голям почитател съм.

— Да, бременна е и е сама. Така че ако вдигнете барикадата, аз ще се възползвам.

— Е — огледа се ченгето, — стига да карате внимателно нататък.

— Разбира се — и Ричард изчака, докато човекът извика още едно ченге да му помогне да вдигнат барикадата.

Лара не можеше да диша, знаеше, че ако бързо не направи нещо, с нея ще е свършено.

Алисън седеше върху нея и хвърляше шепи кал в лицето й. Калта изпълваше устата й, очите й, носа й.

Докато го правеше, Алисън продължаваше да й се присмива.

— Кучка! — викаше тя. — Хубава… малка… кучка! Къде да те срежа първо? Къде би ти харесало, госпожичке Айвъри? — и после хвърли поредната шепа кал в лицето на Лара.

— Какво съм ти направила? — едва успя да изрече Лара.

— Не беше моя приятелка — изпищя Алисън, очите й гледаха диво. — Заради тебе ме хвърлиха в затвора. И затова ти ще умреш. Чуваш ли ме, кучко? ТИ ЩЕ УМРЕШ!

Грабнал фенерче от мерцедеса, Джой се втурна в тъмната къща. Беше сигурен, че Лара не е тук, защото какво щеше да прави сама сред ужасния мрак? Каси трябва да я е отвела някъде. Може би при Ричард. Тази мисъл го разгневи.

Почти се препъна в отворения куфар на Лара в предния хол. Поне беше доказателство, че е била тук.

Като осветяваше пътя с фенерчето, се отправи натам, където предположи, че е дневната. В другия край на стаята вятърът бясно отваряше и затваряше някаква стъклена врата. Тръгна натам, за да я затвори. Ужасна светкавица освети небето и вън на терасата видя Лара — неговата Лара — някой седеше върху нея, двамата се бореха на земята.

Изтича навън, като диво крещеше името й. Когато се приближи, успя да види, че я е нападнала едра жена. Исусе! Какво, по дяволите, ставаше?

Стигна до тях и беше готов да дръпне жената от Лара, когато тя се обърна и го нападна със смъртоносен ловджийски нож — поряза го през страната. От раната му започна да се стича кръв. Болката беше силна, но той едва я усещаше. Знаеше само, че Лара е в опасност и че трябва да я спаси.

Още веднъж посегна към жената, сграбчи я за раменете, опита се да я откъсне от Лара.

Тя ревеше от яд и пак замахна с ножа — този път го уцели в лявата ръка.

Той я удари с левия си лакът в лицето и тя разхлаби хватката си над Лара. Лара успя да се изтъркаля изпод нея.

— Бягай! — извика Джой. — За Бога, махай се оттук!