Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 211

Джаки Колинс

Само че Аделайд не била никаква жена. Аделайд нямала намерение да се грижи за никого, освен за себе си. След като се събрали с Пийт, тя наела детегледачка за Джой и продължила да придружава съпруга си навсякъде, където той ходел. Негова страст били конните надбягвания, борбите, покера и игралните зали. Аделайд го следвала навсякъде.

Един уикенд взели тригодишния Джой със себе си в Лас Вегас. Той едва не се удавил в басейна на хотела, докато двамата били погълнати от игра на зарове. Друг път пък, в Атлантик сити, го зарязали в хотелската стая, където без малко щял да се запали.

Детството му беше ад. Родителите му не отделяха време за него.

Когато стана на десет години, баща му беше на седемдесет; Аделайд беше на двайсет и седем и спеше с всеки прилично изглеждащ тъпкач, който й се изпречеше на пътя. Когато Пийт започна да негодува, тя му се изсмя в лицето — и Пийт Лоренцо се предаде. Вече беше стар, за да я контролира, а тя — твърде неудържима, за да се остави да бъде контролирана.

Когато Джой стана на осемнайсет, баща му получи масиран инфаркт на надбягванията и умря на място. След смъртта му Аделайд се опита да живее с няколко гаджета — кое от кое по-неподходящи. Двоумеше се между проституирането и свързването на двата края. Между мъже и сутеньори. При това започна непрекъснато да пие и да играе на комар.

Джой реши, че за него ще е по-добре да избяга далече от всичко това, преди да е разбил мутрата на някое от тъпите й гаджета. Така че се изнесе и се опита да поработи на няколко места — като автобусен шофьор, сервитьор, монтьор, шофьор на лимузина. И всяка седмица — с ново момиче. Момичетата му се лепяха, защото изглеждаше добре на външен вид, но той никога не ги допускаше твърде близо до себе си.

След време направи решителна крачка — премести се да живее в Ню Йорк, където веднага се зае с актьорското майсторство. Един ден влезе в офиса на Маделин Франсис и ето я — голямата му възможност. Агентка, която можеше да свали.

Тя му осигури роли в няколко големи филма и всичко изглеждаше обещаващо до позвъняването на майка му.

— Нямам никакви пари, мамо — той се почувства виновен. — Имам само две участия. Когато станат повече, ще ти изпращам пари.

— Не разбираш ли? — тя звучеше пияна и не съвсем приятелски настроена. — Този път е различно. Този път въпросът е на живот и смърт.

— Как е Дани? — имаше предвид сегашното й гадже. — Той не може ли да ти помогне?

— Дани е неудачник — злобно отговори тя. — Той не може да ми помогне, за Бога. Имам нужда от десет хиляди долара, иначе ще ме убият, Джой, те ще ме убият.

— Ти си полудяла.

— Моля те, помогни ми. Истина е.

Той не знаеше какво да прави. Обичаше Аделайд, но тя беше пропаднала комарджийка, която никога нямаше да се промени. Сега беше опряла до него, за да си плати дълговете.

Откъде, по дяволите, можеше да намери десет хиляди долара? Опитал се бе да избяга, да започне нов живот. Живееше с жена с почти трийсет години по-стара от него. Окончателно се бе разделил със страданието и бе намерил някого, който го караше да се чувства добре. Маделин беше готина. Никога не го принуждаваше да й обещава нещо — за разлика от връстничките му, които можеха да го изкарат из нерви с дребнавите си претенции и пискливи гласчета. На всичко отгоре малко от тях бяха красиви като майка му — прекрасната му майка, която беше като Божие наказание.