Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 193

— Вълнуващо е… въпреки проблемите.

— Сигурно е гот просто да си седиш така.

— Айдън, исках да ти благодаря…

— За какво?

— За превъзходната ти игра?

— Хей — усмихна се той леко, зарадван от похвалата. — Това ми е работата. И знаеш ли какво… Лара също беше много добра. Изненада всички ни.

— Да, нали?

— Този филм ще стане хит.

— Мислиш ли?

— На бас.

Тя се засмя, изведнъж осъзнала, че той ще й липсва.

— И така — започна нерешително. — Какви са плановете ти за бъдещето?

Той сви рамене, сякаш това нямаше значение.

— Някои от независимите студии биха могли да ми помогнат. Въпреки че когато всички те знаят като дрога, е направо ад да си намериш работа.

Тя внимателно го изгледа.

— Кажи ми истината, Айдън. Наистина ли си се отказал?

— От време на време вземам — нервно отговори той. — Разбира се, хич не е лесно, като имаш предвид, че изкушението вечно е пред очите ми. Цялата оная актьорска сбирщина се друса с хероин, а пък кокаинът е като детски бонбонки — искаш да си смръкнеш малко на закуска — няма проблеми. Изкушението е просто навсякъде около мене.

— Сигурно е трудно.

Той се усмихна цинично.

— Какво ли знаеш ти?

— Наистина искам да те виждам — срамежливо изрече тя. — Но първо се нуждая от малко време насаме със себе си.

— Хей — дяволито се усмихна той. — Стига да не ме приберат, докато се появиш отново.

Тя му върна усмивката.

— Ти си много по-добър от това, за което се представяш пред хората.

— Това комплимент ли е? — пошегува се той.

— Ще те оставя сам да решиш.

Лара мина покрай тях на път за снимачната площадка с изражение като на погребение. Ричард сигурно още повече е объркал нещата — помисли си Ники. — Тоя човек изпитва извратено удоволствие да драматизира. Проклет да е!

— Имаш ли нужда от нещо? — извика, докато Лара профуча покрай тях.

— Да… от нов живот.

Ники я последва.

— Ще дойдеш ли довечера на прощалното парти? — попита с надеждата, че Лара ще се съгласи.

— На твое място не бих се надявала — Лара въобще не се спря.

Ники много добре знаеше кога да се оттегли.

Лара нямаше никакво намерение да ходи на прощалното парти. Отиде в студиото, изигра си сцената и после звънна от клетъчния си телефон на Каси.

— Отиваме на пътешествие — в главата й все още цареше хаос. — Приготви няколко сака и ела пред студиото колкото се може по-бързо. Няма да се прибирам. Каквото и да правиш, не споменавай нищо на Джой.

— Аха, разбирам. Значи той няма да дойде с нас?

— Много правилно си разбрала.

— Къде отиваме? — попита Каси.

— В къщата на брега. И да не се изпуснеш пред някого.

— Гроб съм.

Да — помисли си Лара. — Гроб. Животът ми с Джой също е погребан. Завинаги. В миналото.

И изведнъж я обзе неистова тъга и празнота.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА

— Как мина? — попита Ричард, след като Маделин се върна при него в хотела, както се бяха уговорили.

— Сигурна съм, че мина точно както сте го планирали — отговори тя лаконично, докато влизаше. Не беше глупачка и много добре разбираше какво цели Ричард. Искаше за себе си тази прелестна жена. Кой можеше да го вини?

Той държеше доста голяма водка с много лед.

— Искате ли и вие? — попита.