Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 178

В колата на Лара извади кибрита с надраскания телефон на Тина. Отвратен от самия себе си, го запрати в канавката.

Защо да разваля нещо толкова хубаво?

Седнала отзад в лимузината си на път за вкъщи, Лара се опита да се успокои. Не стига, че трябваше да мине през ужаса на сцената с изнасилването, но и когато я връхлетяха спомените, почувства неистова мъка и отчаяние. С годините се бе приучила да спира кошмарите си, да се затваря в себе си в мига, в който мислите й тръгнат в неправилната посока — трик, който бе усвоила, за да се съхрани. Но днес този трик не беше свършил работа.

Стига! — крещеше един глас в главата й. — Стига! Няма повече да мисля за това.

Огледа ръцете си — и двете бяха лошо натъртени от грубостта на Айдън. Може би Джой беше прав. Може би не трябваше да се съгласява да участва в „Отмъщение“. И все пак… беше абсолютно нечестно от негова страна да й се разкрещи така.

Когато пристигна, кучетата я посрещнаха, втурнали се от къщата с лай и въртящи опашки, скачаха, за да й оближат лицето, радостни, че я виждат. Поигра си мъничко с тях, докато си мислеше, че животните никога не те безпокоят — те просто те обичат… въпреки всичко.

Госпожа Креншоу се появи на вратата.

— Всичко наред ли е, госпожице Лара?

— Да, благодаря, госпожо К.

— Тази вечер вкъщи ли ще вечеряте?

— Да. Бих желала да ми донесете вечерята в стаята. Господин Джой горе ли е?

— Не, още не се е прибрал.

— О — възкликна разочарована тя. — А обаждал ли се е?

— Доколкото ми е известно, не е.

Изведнъж я обзе чувство на празнота. Защо Джой не я посрещна, за да й се извини за държанието си и да й каже, че я обича? Нямаше желание да прекара вечерта сама — имаше нужда от него.

Разтревожена не на шега, се качи горе в банята си и започна да пълни ваната, като бавно сипваше пяна под течащата вода. После запали ароматизирани свещи и пусна диск на Шаде. Под звуците на „Smooth Operator“ вдигна косата си на кок и се плъзна във ваната, оставяйки топлата вода да облекчи измъчената й плът.

Съзнанието й се замъгли.

Когато Ники влезе вкъщи, от телефонния секретар я посрещнаха три гневни послания от Ричард — всяко следващо беше по-яростно от предишното. В основата на гнева му беше фактът, че бил дочул колко драматична била сцената с изнасилването и как са могли тя и онзи неин режисьор-аматьор да подложат Лара на такова нещо.

Сякаш Ричард изобщо не беше наясно с нещата. Не живееха заедно, тя планираше развод и въпреки това той се държеше така, сякаш се бяха разделили временно и все още можеше да й казва какво да прави.

Нямаше никакво желание да му се обади. Всъщност докато не приключеше с филма, нямаше и да си мръдне пръста за него. Вярно, че й беше самотно, но пък така беше по-добре, отколкото да се примирява с изневерите му.

Нямаше търпение да види снимките; задачата й сега беше да защитава Лара в монтажната и имаше намерение през цялото време да наднича иззад рамото на Мик.

Телефонът звънна. Вдигна го.

— Какво ти става, по дяволите? — изкрещя Ричард и я принуди да отдръпне слушалката от ухото си. — Да не би да се опитваш да съсипеш кариерата на Лара?