Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 176

На Лара Ан също й беше писнало — но по други причини. Беше си мислила, че Морган наистина я обича, но с времето осъзна, че не е нищо повече от негова слугиня. И как само се отнасяше с нея — може би дори по-зле от леля Люси. Един ден той заяви, че тръгват за Холивуд.

— Взел съм телефона на един продуцент, който е обещал да ти даде шанс.

— Шанс за какво? — попита тя.

— Да станеш филмова звезда, глупачке. Ти това искаш, нали?

— Щом така казваш.

Качиха се на стария кадилак и потеглиха към Лос Анджелис.

В средата на пътя той спря колата и й нареди да го обслужи.

— Няма — възрази тя.

— Няма ли? — повтори той, сякаш не можеше да повярва, че му отказва. — Направи го, кучко, и не ми противоречи.

— Не искам.

Той повтори думите й:

— Не искаш значи?

Сграбчи я за косата с едната си ръка, а с другата си смъкна ципа и натисна главата й надолу.

Новостта на нейния отказ го накара да свърши дори по-бързо от обикновено и когато я пусна, тя избяга отзад, сви се на седалката с пълни със сълзи очи и зараждащ се в главата й план, когато стигнат в Лос Анджелис, да избяга от Морган и да започне на чисто.

Господ й дойде на помощ.

Петнайсет километра преди Барстоу Морган заспа на волана. Секунда след това колата се заби в огромен камион, паркиран неправилно на магистралата.

Два дена по-късно Лара Ан се събуди в болницата.

— Къде е Морган? — попита тя. — Къде е съпругът ми?

Морган беше мъртъв. При катастрофата беше останал без глава.

И ето, още веднъж тя беше останала сама.

— Добре ли си, Лара, скъпа? — англичанката от гардероба се беше надвесила над нея със загрижено изражение на грозноватото си лице.

Вдигна поглед и остави ясните спомени да отлетят.

— Добре съм — промълви.

— Ако знаеш откога чукам на вратата.

— Вероятно съм заспала.

— Мик казва, че за днес сте приключили. Искаш ли да ти помогна да се облечеш?

— Няма нужда. Но ако обичаш, виж дали шофьорът е отпред.

— Отпред е, скъпа.

— Благодаря.

Нямаше търпение да се прибере у дома в безопасността на обятията на Джой. Той беше единственият, на когото наистина можеше да разчита.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМА

Джой се мотаеше из новопостроената модерна билярдна зала на булевард „Сънсет“. Повечето от мъжете бяха погълнати от играта, с изключение на неколцина, които бройкаха наредените на бара момичета.

Джой беше нервен — за първи път в живота си той осъзнаваше, че му пука за някого, и това абсолютно го объркваше. Как се беше случило? В мига, в който бе видял Лара, бе разбрал, че ще бъде нещо различно.

И въпреки това я използваше — живееше в дома й, агентът й го представляваше, бе я оставил да му издейства роля в „Отмъщение“. Преди това винаги беше имал причина — независимо с коя жена беше. Сега всичко беше различно. По дяволите! Той не искаше да я използва по никакъв начин.

Какво трябваше да направи? Да се отчужди от нея? Да вкара всичко в релси?

Огледа женската част на бара. Имаше няколко хубави момичета, но нито едно от тях не можеше да се сравни с Лара.

Погледът му се спря върху най-хубавичката — къдрокоса брюнетка, оскъдно облечена в бяла рокличка и посръбваща от коктейла си „Маргарита“. Беше много малка… прекалено малка.