Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 177
Джаки Колинс
— Здрасти — приближи я той.
Тя го огледа с одобрение.
— По-добре не се занасяй с мене — предупреди го тя, без обаче да спира да флиртува. — С гаджето съм и той може наистина да се вбеси.
— Кой ти е гадже?
Тя посочи един нисък, оплешивяващ тип насреща, концентрирал се върху играта.
— Виждал съм първокласна стока — усмихна се Джой, — но нямам усещането, че и той е такава.
Тя се изкикоти, потрепна с дългите си мигли, възбудена от оказаното й внимание.
— Аз съм Тина, а ти как се казваш?
— Боб — излъга той.
— Здрасти, Боб — тя прокара предизвикателно розовото си езиче по ръба на високата чаша.
— Здрасти, Тина — той я прободе с очи.
Дали тази сексапилна малка брюнетка можеше да го накара да забрави Лара? Дали можеше да го накара да я разлюби?
Искрено се съмняваше.
— Кажи ми телефонния си номер, Тина! — каза той, решил така или иначе да се пробва.
— Не мога да ти го дам! — изцвили тя. — Казах ти, че съм с гадже.
— Какво ще стане, ако се разделиш с него тази вечер? — той отново я прониза с поглед. — Няма ли да съжаляваш, че не си ми дала телефона си?
Тя се замисли.
— Е… добре, но ако той ме види, ще ме убие. И тебе също.
Крадешком надраска номера си на някакъв кибрит и му го подаде.
Едно на нула. Може би никога нямаше да й се обади. На кого изобщо му пукаше?
Излезе от билярдната зала и отиде в някакъв стрийптийз бар няколко пресечки по-надолу; на вратата плати безбожен куверт.
Погледите на стрийптизьорките бяха мътни и изпълнени с презрение към постоянните посетители. Люшкаха се и се увиваха около пилоните някак си вяло, безсилно. Той се концентрира върху една блондинка с пробождащ поглед, която търкаше потръпващите си бедра нагоре-надолу по стоманения пилон; беше само по жартиери и сутиен, отворен на зърната. Не го и поглеждаше.
— Хайде, котенце, свали го — дереше се един дебелак от дясната му страна. — Съблечи го, за да мога хубавичко да огледам тия огромни балкони.
Момичето се плъзна към крещящия мъж.
— Сто кинта и получаваш танц само за тебе — и предизвикателно прокара език по нацупените си устни.
— Котенце, имаш ги! — изграчи дебелакът и над горната му устна изби пот.
— В задната стая, десет минути — каза стрийптийзьорката и косо изгледа Джой. За миг погледите им се срещнаха. — Ами ти, скъпи? — припя тя малко дрезгаво. — Искаш ли да посетиш рая?
Той не си направи труда да й отговори. Стрийптийзьорки. Всичките бяха еднакви. Онези, които познаваше, хранеха неимоверна омраза към типовете, които седяха и ги бройкаха — смятаха ги за неудачници и комплексари, хора, които не можеха да се възбудят по нормалния начин.
Зачуди се какво ли прави Лара сега. Сигурно вече се е прибрала и е видяла, че го няма. Знаеше, че ще се разтревожи.
Защо се отнасяше така с нея? Тя беше добра с него и не заслужаваше такова нещо.
За да се презастрахова. Да бъде сигурен, че поддържа интереса й.
Тръгна си от бара, без дори да погледне пищната червенокоска с огромни гърди, която правеше невероятни неща с един стол с метална облегалка.