Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 173

— Не! — ужасено изпищя Лара Ан. — Не мога да вляза вътре. Не мога!

— Хубавата малка госпожичка не иска да си изцапа ръчичките с кръв? — присмя й се леля Люси. — Влизай веднага вътре и прави каквото ти казвам.

В този ден Лара Ан разбра, че повече не може да издържа. За нещастие нямаше избор — нямаше къде да отиде.

И тогава един петък следобед в мотела се появи мъж на име Морган Крийдо. Морган беше полувидиотен кънтрипевец, двайсет и деветгодишен, тънък като тръстика, с дълга руса коса и обрулено от вятъра загоряло лице.

За Лара Ан беше самото олицетворение на светския блясък. Тя кръжеше пред стаята му и го слушаше как пее и свири на китарата си.

— Той кинозвезда ли е? — прошепна тя на Мак.

— Не, не, по дяволите, той не е никаква звезда — сопна й се Мак. — Защо си мислиш така?

— Защото е толкова… специален — отговори Лара Ан.

— О, ти си просто едно глупаво хлапе, което нищо не разбира — присмя й се Мак.

Той беше прав. Тя беше глупаво хлапе. Грозна малка повлекана, която не разбираше нищо.

Леля Люси вечно й повтаряше колко е глупава. Мак я наричаше малоумна и луда. Дори децата в училище страняха от нея, защото тя не беше като тях.

„Може би наистина съм луда — мислеше си тя. — Може би наистина съм луда да стоя с тези хора през всичките тези години.“ Защото когато си спомняше за красивата си майка и веселия си брат и всичките ласки и любов, които беше получила от баща си преди онази съдбовна вечер, когато всичко се разби пред очите й… — когато си спомняше това, тя знаеше, че животът може да бъде и хубав.

Морган Крийдо участваше в някакъв концерт наблизо. Тя много искаше да отиде там.

— Не че той е някаква звезда — каза й Мак. — Има десетина други участници, а той е първи… което означава, че е господин Никой.

— Ще го попитам дали мога да отида — заяви Лара Ан.

— Но тайно, защото леля Люси няма да ти разреши.

Тя обаче нямаше намерението да иска разрешение от леля Люси.

По-късно същия ден, когато занесе чисти кърпи в стаята на Морган Крийдо, тя го завари да лежи на леглото и да гледа някакъв уестърн.

— Извинете, господине — престраши се тя.

Той едва вдигна поглед.

— Ъ-ъ… какво искаш?

— Чудех се дали ви се намира един билет в повече за вашия концерт — смело каза тя.

Той се засмя.

— Искаш да дойдеш на концерта ми, така ли, момиченце?

— Да, много бих искала.

— Я виж ти — той се изправи ухилен до уши. — Чула си колко съм добър, а?

— Надявам се да не е много невъзпитано, но понякога седя пред вратата ви и ви слушам как пеете. Наистина сте много добър.

— Ъ-ъ… аз съм страхотен, хлапе. Проблемът е, че само аз се оценявам.

Стана от леглото и се протегна.

— Ще ти взема билет. Имаш ли си име?

— Лара Ан.

— Лара Ан, а? — той я изгледа така, сякаш я вижда за първи път. — И на колко си години, Лара Ан?

— На петнайсет.

Той се разсмя.

— Достатъчно голяма, нали?

— Трябва ли човек да е на определена възраст, за да може да отиде на концерта ви? — красивото й лице беше самата невинност.

Той отново се разсмя.