Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 171

— Какъв му е пък на него проблемът? — Ники все още звучеше ядосана.

— Разстроен е. Не трябваше да го карам да идва на снимките, беше много егоистично от моя страна.

Ники беше потресена. Той току-що й беше крещял в лицето без причина, бе я нарекъл глупачка и какво ли още не, а тя го защитаваше.

— Защо поставяш неговите чувства на първо място? — попита раздразнено тя.

— Бих реагирала по същия начин, ако трябваше да гледам как го пребиват от бой.

— Прекалено си мека за моите разбирания — Ники недоверчиво поклати глава. — Този човек е с тебе, за Бога — би трябвало да ти целува задника.

— Не го критикувай — Лара пристегна робата си. — Той се държи прекрасно с мене.

— Не съм забелязала такова нещо.

— Знаеш ли какво? — Лара наистина искаше Ники да се махне. — Всъщност това въобще не те засяга.

— Аз съм ти приятелка — сериозно изрече Ники. — Откъде си сигурна, че Джой не е още един кърлеж, който се е лепнал за тебе заради славата?

— Предполагам, че това са думи на Ричард. Точно в негов стил са.

— Не — сопна се Ники. — Ричард и аз се разделихме. Не исках да ти казвам преди, за да не се разстроиш.

— Е, сега явно ми го казваш, защото и без това съм разстроена.

— Не. Не исках да…

— Сега не е моментът да се задълбочаваме в това — каза Лара отегчено. — Ако нямаш нищо против, искам да остана сама.

— Добре тогава — Ники излезе. Лара не се замисли повече над новината.

Щом остана сама, започна да трепери неудържимо. Беше шокирана от факта, че най-близките й хора реагираха по този начин. Първо, как се изнесе Джой. И после Ники с нейните проблеми. Точно когато се нуждаеше от нежност и грижи, те и двамата я бяха изоставили.

Почувства се изолирана от всички — самотна и уплашена. Точно както се бе почувствала на шест години, когато се разигра онази трагедия…

Мразеше тези спомени, но понякога, когато се чувстваше наранена, това беше неизбежно.

Зарови глава в ръцете си и преди да може да ги възпре, спомените я завладяха.

— Лара Ан, ти ще живееш при леля си Люси.

Полицайката, която изрече това, имаше румени бузи и няколко космати брадавици на лицето. Лара Ан се съсредоточи върху брадавиците. Ако се втренчеше в тях достатъчно силно, може би всички лоши неща щяха да изчезнат.

От повече от седмица беше в дом за сирачета, докато властите се опитваха да открият неин роднина, който да се погрижи за нея. Най-накрая намериха леля Люси, втора братовчедка на баща й, която живееше в Аризона.

Самата леля Люси не дойде да вземе Лара Ан, вместо нея пристигна синът й, Мак, огромен здравеняк, който караше пикап, постоянно дъвчеше дъвка и беше доста грозен. Той така хвана малката Лара Ан и я запрати в дъното на камиона, сякаш тя беше някаква парцалена кукла. Там си и остана през повечето време на дългото пътуване до Аризона.

Леля Люси, суховата вдовица с издължено, нещастно лице, държеше малък мотел с помощта на сина си. Леля Люси ни най-малко не беше любвеобилна и въобще не се радваше на това, че им бяха натресли Лара Ан. Поздрави детето с отсечено кимване, показа й миниатюрен килер отзад, където щеше да спи, и на следващата сутрин бързо-бързо я изпрати в местното училище.