Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 17

Много по-късно същата вечер Хари Солитър сграбчи Лара на дансинга. Той се потеше под червеното си поло, ръцете му бяха влажни, когато несръчно ги положи върху раменете й. Съпругата му, приятна англичанка, която беше пристигнала навреме, за да прекара последния уикенд с мъжа си, седеше в един ъгъл и разговаряше с първия асистент-режисьор. Лара изпита съжаление към бедното момиче. След неуспешния опит на Хари да легне с нея той беше имал поредица момичета за по една нощ, като се започне от нейната дубльорка, монтажистката и две статистки. По време на външни снимки нямаше такова нещо като тайно чукане — всеки знаеше кога точно се е случило.

— Искам да ти благодаря, че не каза нищо за онази нощ — каза той и хвърли плах поглед към жена си, като трескаво се надяваше първият асистент-режисьор да не каже нещо, което не трябва.

— Защо не се опиташ да бъдеш джентълмен и да спреш да плюеш жена си? — предложи Лара. — Как би се чувствал ти, ако тя я караше по същия начин?

— Тя не би се осмелила — навъси се Хари.

— Не бъди толкова сигурен — остро натърти Лара. — Помисли си как ще се чувстваш.

— Съпругата ми не е от този тип жени — каза той, а над горната му устна изби пот.

— Защо си толкова сигурен?

— При мъжете е различно — обясни той, сякаш тя би разбрала. — Всеки го знае.

— Не — Лара беше непоколебима, — ето къде грешиш.

Хари нямаше намерение да спори. Държеше възхитителната Лара Айвъри в ръцете си и това беше последният му шанс да успее. Притисна я толкова плътно към себе си, че тя можа да усети ерекцията му, притисната към бедрото й. Преди да успее да се отдръпне, той успя да й прошепне:

— Бих дал лявата си топка да правя любов с тебе. Знаеш го, нали?

— О, за Бога, порасни, Хари — каза тя, отблъсна го и напусна дансинга.

Купони. Понякога бяха ужасни.

На следващата сутрин Лара тръгна рано за летището. Ники и Ричард дойдоха да я изпратят до вратата на вилата — и двамата облечени в хавлиени халати за баня, със зачервени очи и тежък махмурлук.

— Не мога да повярвам, че свърши — каза Ники и протегна ръце високо над главата си.

— Знам какво имаш предвид — съгласи се Лара. — Чувствам се по същия начин.

— Гледай да се грижиш за себе си, скъпа — каза Ричард, докато й стискаше ръката. — Ако имаш нужда от нещо, обади ми се. Знаеш, че винаги съм на твое разположение. Денем или нощем.

— Мразя сбогуванията — промълви Лара, набързо прегърна и двамата и скочи в колата; багажът й беше вече натоварен. Не погледна назад, докато колата излизаше от автомобилната алея.

Вярната й асистентка, Каси, я посрещна на летището в Ница. Каси беше пълна жена в средата на трийсетте си години, която бегло приличаше на Елизабет Тейлър от годините й с Лари Фортенски. Работеше за Лара от шест години и се стараеше всичко да върви гладко. Днес беше загрижена да качи Лара на самолета за Париж, където тя щеше да направи връзка за Ню Йорк.

— Изморена съм — прозина се Лара.

— Не изглеждаш така.

Един мъж от самолета си изпотроши краката да им помогне да се качат на борда. Друг представител на авиолиниите ги посрещна в Париж и ги ескортира до полета им с „Ер Франс“ за Ню Йорк. Лара седна на мястото си до прозореца в първа класа. Каси й подаде сценария на „Мечтателят“ и голяма пластмасова бутилка с минерална вода „Евиан“.