Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 15

Но един ден в живота й влезе Лара Айвъри и всичко се промени.

Дори „обсебване“ не беше точната дума.

ГЛАВА ПЕТА

„Френско лято“ беше почти завършено и Лара усещаше обичайната тъга, която й носеше поредният приближаващ към края си филм. Да се прави филм — особено някъде в чужбина — винаги приличаше на това, да станеш част от огромно семейство — семейството, което тя нямаше. Хубавото беше, че всички се грижеха за нея — от фризьорите и гримьорите до шофьорите и сценичните работници. Тя беше специален фаворит на филмовия екип, но дори и след като стана голяма звезда, не беше примадона и знаеше как почтено и с уважение да се отнася към всички. Повечето от мъжете в екипа обикновено се влюбваха в нея. И защо не? Тя беше изключително красива, с великолепно тяло и ако това не беше достатъчно, беше умна и приятелски настроена.

В наетата вила Ники беше организирала щедро празненство. Имаше огромни маси с храна в градината и много бира, вино и твърд алкохол. Тенис кортът беше трансформиран в дискотека с примигващи светлини в комплект с ужасен на вид дискожокер, който си падаше по соула от шейсетте години.

— Всичко изглежда прекрасно — възкликна Лара, когато се появи от стаята си, облечена в невероятна бяла рокля без ръкави и сандали без токчета — кожата й блестеше, дългата й до раменете коса беше току-що измита.

— Стига с тия глупости за прекрасното — отговори Ники с ръце на пристегнатия в черна кожа кръст. — Скъсах си задника, за да съм сигурна, че това ще е купонът на годината. Искам всички да разберат, че когато работят във филм на Ричард Бари, са им благодарни.

— Надявам се Ричард да е благодарен на тебе — отбеляза Лара.

— Най-добре да е — направи гримаса Ники.

— Прекалено добра си била с него — продължи Лара. — Сега той е много по-приятна личност.

— Искаш ли си го обратно? — пошегува се Ники.

Лара се разсмя.

— Не, благодаря ти.

— Хубаво — Ники направи още по-страшна гримаса. — Защото той изобщо не е на разположение.

Сякаш усетил, че е обект на разговора, се появи Ричард и се отправи към градината, облечен в бежови ленени панталони и обикновена копринена риза.

— Хм… — забеляза Лара. — Сега се облича по-добре.

— Разбира се — каза Ники. — Влача го в „Нейман“ два пъти годишно и го карам да изхарчи всичките си пари!

— Вие двете пак ли разговаряте за мене? — попита той — както обикновено се преструваше, че вниманието му е неприятно.

— Знаеш ли, Ричард — Лара леко докосна ръката му. — Ти си невероятен късметлия. Намерил си жена, която така добре се грижи за тебе.

— Хей… — възрази Ричард. — Тя ме намери!

— А… егото става все по-голямо и по-голямо — промърмори Лара.

— Но това не е всичко — Ники намигна похотливо, обви ръце около кръста на Ричард и го притисна към себе си.

— Сериозно обаче — обади се Лара. — Щастлива съм за вас двамата.

— Сега всичко, което трябва да направим, е да ти намерим подходящ мъж — Ники все се връщаше към темата.

— Продължавам да ти го повтарям — търпеливо каза Лара. — Добре съм си и сама.